-
От сърце
“Правилната молитва никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодариш за това, което избираш да преживееш в своята действителност, всъщност приемаш, че то вече е там и се случва. Затова никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.” Из “Разговори с Бога” Както е видно от моя “облак от думи” на картинката, кратката версия на този пост би се състояла от една дума: Благодаря! Тази година обаче бях доста семпла откъм думи (сравнено с редакторския период), затова ще си позволя известна многословност и малко разпилени мисли. Като понеча да кажа: Искам да благодаря на.. и все се сещам за Оскарите и за thank you речите на Мерил…
-
Сън за есен
Има нещо особено в топлите безветрени есенни дни. Слънцето някак благосклонно и меко огрява потръпващите листа на дърветата и удължава сенките на наситеното до невъзможност карминено мушкато. всичко наоколо е притихнало успокоено, в летаргично очакване. Леката меланхолия във въздуха ми напомня за отминали отдавна есенни дни, в които срещите за дълги обяди под ласкавите обятия на обагрените в злато дървета бяха неземно спасителни за душата ми. Сякаш сън, онези дни са като далечно усещане за парфюм, който носи в аромата си завинаги инкрустирани в паметта събития… Топлината и протяжността на деня ме разстилат като мелодия от нечуто нашепване и откривам в себе си неочаквано търпение да потъна с часове в…
-
Живот на село
На село сме. Тук всичко е простичко. От външната тоалетна, през паяците, висящи на един крак в очакване на поредната нощна пеперуда, до кучето, облизващо прилежно пръстите на висящия ти от хамака крак. времето се е свило до капка роса и същевременно се е разтегнало до звездна карта. Дърветата са изумително отрупани с плод – червени и сини сливи, ябълки и огромни круши, които сякаш някоя магическа ръка е накичила както се украсява коледно дръвче. Звуците са най-очарователни – рояк птичоци, които се боричкат неуморно в лещака, пчели и мухи – изтребители, кокошките на съседите, които гордо обикалят край телената ограда и редкият, но раздиращ неочакваните паузи тишина самотен и…
-
За най-хубавото противоречие
В края на тази година няма да ви изненадам с нищо уникално и невиждано-ново. Но израстването си е мое, и именно това го прави безкрайно ценно. Животът е красиво противоречие. Противоречиво е, че сме уязвими до болка от хората, които са най-близо до сърцето ни. Противоречиво е и това, че изтръпнали от същата тази болка, сме способни великодушно и зряло да прощаваме именно, защото обичаме издъно, неописуемо, вселенски. За да не остава утайка, която безпощадно да трови дните и нощите. Противоречиво е какво наричаме крехкост и сила, покой и вихър. Противоречиво е ластичното разтягане на душа, понятия и вяра. Вътрешната сила за мен вече се измерва със скоростта, с която…
-
Моите облачни думи
Доскоро не подозирах, че от думите могат да се правят облаци. всъщност, казват, че облаците могат да се направят от всичко – заразителен смях, захарен памук, дъждовни капки, големи и малки снежинки, смешни истории с висока или пък ниска плътност, хартиени фигурки на дракони и пухкави бели приказки. и от думи. разпилени мисли, подредени стихове (римувани и не-чак-до-там), редове за песни, разни откъси от сериозни романи и забравени на тавана легенди. Ето ги моите първи облачни опити. ако ви се стори забавно и се престрашите да се заоблачите, тук е мястото за облачно паркиране: wordle.net.