
Restart 2.0
Морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
Ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. Но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… И то не къде да е, а в любимия Бургас.
С чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… Спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, пилето с ориз на мама Нина, както наричахме баба ми, скицниците и флумастерите, с които рисувах на засенчения с чаршафи балкон, филиите с домашна лютеница… „Чичо Томовата колиба“ и „Тошко Африкански“, футболните мачове, операта … …
Рядко снимам черно-бяло, но снимките от тази седмица нарочно оставих без цвят – стори ми се, че така в тях времето е спряло, че нищо не се е променило, че все още съм дете и морето е все същото, макар и то, и аз вече да сме съвсем други…

