„Public enemies“
Режисьорът Майкъл Ман отново разказва една от своите великолепни силни мъжки истории, която освен, че е по истински случай, силно напомня класиката Жега. Не само в сюжета, но и в незабравими сцени като кратката, но култова среща на героите на Ал Пачино и Робърт Де Ниро – тук осъществена от достойното ново попълнение – Джони Деп и Крисчън Бейл. Всъщност, не мога да си представя по-подходящ от вечно лудия Деп да изиграе самоуверения, жаден за живот-на-момента американски гангстер от 30-тте Джон Дилинджър. Арогантен до невъзможност, обществен враг номер 1, но все пак „популярен“, както сам отбелязва с ирония. Готиното на Ман е, че някак успява (както и в Жега) тънко да ни омае с идеята, че в живота няма черно и бяло, че нещата и ценностите неизменно се преплитат и докато се усетим, стискаме палци на „лошия“ и се молим „добрите“ (тъпаците от ФБР) да не успеят да го хванат. Красива музика, почти документални кадри на престрелките, Марийон Котияр в главната женска роля. Мисля, че не е нужно да изброявам повече – филмът е a must.
