• арт зона

    Нощ на музеите и галериите 2008

    Много се радвам, че именно Нощта на музеите и галериите е арт събитието, което успява да прикове вниманието ми и да ме изстреля в Пловдив вече втора година, а и продължава да набира скорост и популярност и да става все по-интересно и професионално. Тази година мотото е Елате дори и с пижами и сънувайте наяве!, а самото събитие е на 26 септември 2008, петък. Ето и част от анонса на организаторите, публикуван на официалния сайт: „Общо 31 музеи и галерии в Пловдив няма да затворят врати вечерта на 26-ти септември, за да участват в четвъртата поредна Нощ на музеите и галериите. Близо 200 интересни експозиции и съпътстващи събития приканват арт-сомнамбулите…

  • кино

    Mamma mia, наистина!

    Напълни ми се душата, настръхна ми косъма, смях се със сълзи и се забавлявах от сърце! Затова и съвсем откровено мога да заявя, че оку-що гледах филма на годината! Любимата ми Мерил Стрийп в перфектна форма пее хитовете на АББА и танцува като 20 годишна девойка, докато дъщерята на героинята й се опитва да разбере кой е баща й сред тримата възможни кандидати в деня преди сватбата си – Пиърс Броснан, Стелан Скарсгаард и Колин Фърт. В цялата лудница пригласят двете диви приятелки на Дона, които съвсем не са забравили лудориите от едно време. Песни и танци ала анимационен филм, на моменти тактувах с крак, в други имах неистовото желание…

  • книги и цитати

    Истории оттук-оттам

    Книгите, които белязаха това лято, са точно „летни“ – подарих си леки за смилане, приятни за сетивата страници, които направиха жегата малко по-поносима, докато умът все пак се занимаваше, за да не изпада в мързел и дълбока летаргия. Танго – бях доста развълнувана, когато една сутрин, отивайки на работа, забелязах ново издание на Мостовете на Медисън. А бях и изненадана да видя втора книга на Робърт Джеймс Уолър, издадена у нас. макар и не толкова докосваща като първата, Танго е прекрасна история за търсенето на покой, на свое място, което човек да изгради с двете си ръце и със сърцето си, за мимолетността на всичко, което притежаваме.. Истории оттук-оттам – любимата…

  • арт зона

    „Away from her“

    Отдавна не бях си позволявала сериозен и драматичен филм, защото изисква специална нагласа. Темата е Алцхаймер, сюжетът доста напомня Айрис, който гледах преди няколко години и останах потресена. Кой би могъл да знае докъде се простират границите на обичта? И има ли такива изобщо.. Филмът Away from her -> trailer ->

  • разпилени

    Купичка златен ориз

    Дали е възможно без да се усетя, да изпадам в тотална безпоетичност, обезцветила магията, есенцията на дните, същността на вълшебството.. Тези дни добре познатата шизофрения, вече е избуяла в разтроение – работа, рисуване и ремонт, и всичко около мен се е свело до малки досадни задачки, които запълват ежедневието и преливат от купата с цветовете до припадък. По средата на поредния безумен ден получавам въпроса: какво би си купила от магазин за неща, които никога не си виждала другаде? Първо естествено (и до болка прагматично) казвам време. и удрям точката. После изведнъж иззад ъгъла на някоя полузабравена мозъчна вълшебност, изплува друг отговор: искам купичка златен ориз и всяко звънце да…