-
„За народното творчество“
Има дни, когато си мисля, че ще умра от свръхдоза удоволствие, беше казал един екстравагантен творец и съм много склонна да се съглася с него, само пет минути след началото на За народното творчество на Камен Донев. Спектакълът е смазващ, в характерния за Даскала монолог с редящи се непрекъснати абсурдни думоизлияния, които те изкъртват от стола, изтръгват най-зверските и неподозирано болезнени за дланите аплодисменти, без да се усетиш запечатват мускулите на ченето ти в една неспасяемо нахилена поза, докато стомахът ти не спира да се гърчи от смях. Всичко това – подплатено със солидна доза сериозни идеи, народни танци и музика, от които настръхваш и едно тънко гласче, което започва…
-
„Ashes and snow“
Получавам сайта като „подарък“ от една сродна душа, която мислех за изгубена. Истинско чудо. Отварям, и с още първите кликове изпадам някъде отвъд времето. Възкликвам о, боже! Удивена от тази неземна приказност, сякаш сън, в който сред тишината и покоя чуваш гласа на господа, а времето не е величина, а далечна песен… Красота от пепел и сняг…
-
„Watchmen“
Този път ще започна по-отдалече. Когато бях малка, често събирахме и предавахме празни бутилки и със спечелените стотинки ходехме на тогавашните кино – хитове: За няколко долара повече, Манастирът Шао Лин, Банда БМХ. имаше огромно очарование в „реалността“ на филмите и някъде по това време започна страстта ми към киното. В резултат, тонове филми бяха изглеждани не само на екран, но и на видео, макар с ужасяващо качество. Когато дойдох в София години по-късно, едно от най-големите удоволствия за мен беше кино вечер в някое от старите кина – Европа палас, Цанко Церковски, Рекс, Изток.. Нито едно от тях вече не съществува, безмилостно пометено от мултиплексите. Мисля, че за жалост (без разбира…
-
To be or not to be…
Напук на лудите времена, в които живеем, все повече хора около мен решават да „скъсат синджира“, както биха се изразили мнозина, и да работят за себе си. Като всяко друго важно решение в живота, и това винаги е съпроводено с вътрешни диалози и глождещи въпроси, които те провокират всеки ден да отстояваш „правилността“ на въпросното решение. И то не пред останалия свят, а пред себе си. Предполагам този вътрешен тормоз го изживяват повечето хора със свободни професии в една или друга степен. Затова и споделям за тези от вас, които имат някакви терзания относно самостоятелния професионален живот, две интересни публикации: Daniel Sroka: Surviving as an artist in a bad economy >>…
-
„Яж, моли се и обичай“
Купена в четвъртък. Прочетена в неделя. 450 страници с десетки подгънати ъгълчета заради мисли, които ме възторгнаха, разсмяха или приканиха към размисъл. Ама тази дама пише за мен!, ми идваше да извикам на всяка втора страница и наистина откривах изумителни прилики в емоциите, преживяванията и реакциите към външния свят и вътрешните демони на Лиз Гилбърт, която разказва собствената си история с разтърсваща дълбочина, тънка самоирония и сравнения като извадени от най-цветущите вицове на Слави. Напълни ми душата! А още повече ми напълни душата начинът, по който стигнах до книгата, благодарение на Хриси, която видяла поста за ми за креативния гений и ми каза, че въпросната дама има издадена книга у…
