-
Сън за есен
Има нещо особено в топлите безветрени есенни дни. Слънцето някак благосклонно и меко огрява потръпващите листа на дърветата и удължава сенките на наситеното до невъзможност карминено мушкато. всичко наоколо е притихнало успокоено, в летаргично очакване. Леката меланхолия във въздуха ми напомня за отминали отдавна есенни дни, в които срещите за дълги обяди под ласкавите обятия на обагрените в злато дървета бяха неземно спасителни за душата ми. Сякаш сън, онези дни са като далечно усещане за парфюм, който носи в аромата си завинаги инкрустирани в паметта събития… Топлината и протяжността на деня ме разстилат като мелодия от нечуто нашепване и откривам в себе си неочаквано търпение да потъна с часове в…
-
Цитат на деня
„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар. Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла. Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал? Проклети да са всичките!” „Художникът” Уилям Уортън
-
Lee Bogle
Отдавнашен мой любимец, американският художник Lee Bogle продължава да предизвиква възхищението ми с всяка следваща картина, независимо дали е женски образ, птица или индианска двойка. Препоръчвам видео материала на сайта.
-
Живот на село
На село сме. Тук всичко е простичко. От външната тоалетна, през паяците, висящи на един крак в очакване на поредната нощна пеперуда, до кучето, облизващо прилежно пръстите на висящия ти от хамака крак. времето се е свило до капка роса и същевременно се е разтегнало до звездна карта. Дърветата са изумително отрупани с плод – червени и сини сливи, ябълки и огромни круши, които сякаш някоя магическа ръка е накичила както се украсява коледно дръвче. Звуците са най-очарователни – рояк птичоци, които се боричкат неуморно в лещака, пчели и мухи – изтребители, кокошките на съседите, които гордо обикалят край телената ограда и редкият, но раздиращ неочакваните паузи тишина самотен и…
-
„Carmen“
Ако има жена под слънцето, способна да се превъплъти на 100 процента в андалуската фурия Кармен, това безспорно е Paz Vega (която ме порази още в Сексът и Лусия). Тази филмова версия на едноименната опера на Бизе (която пък е направена по романа на Merimee), търсих безуспешно няколко години. Тя притежава протяжността, чувствеността и живописния кадър на европейското кино и залага по-скоро на драмата, отколкото на фриволните нотки от либретото. за огромно съжаление не е направен опит да се използва оригиналната музика дори за мотив (а как се надявах на Хабанерата!). затова пък Кармен на Паз Вега е точно каквато си я представях: страстна, горда и сексапилна, дива, свободна и…
