-
Dale Chihuli – магьосникът на стъклото
Както казва Светлана от Стъкления град, влюбването в стъклото е за цял живот. И макар никога да не съм била чак толкова прехласната по него, останах като омагьосана, когато осъзнах приказките на Dale Chihuli. първо видях вълшебните тавани, изработени от хиляди късчета цветно стъкло, с най-различни причудливи форми, след това прекарах доста време, разглеждайки съдовете с морски извивки, които са толкова изящни, че макар и вдъхновени от природата, не могат да се мерят с нея… Chihuli е много разнопосочен като творец, освен че събира корифеите в областта на стъклообработката за съвместни проекти, той рисува с метла, прави инсталации от лед и неон, „разхвърля“ своите стъклени скулптори из цяла Венеция и…
-
„Коко преди Шанел“
За по-малко от два месеца имах удоволствието да се насладя на две много идентични и силни версии за живота на Шанел преди да придобие известност. В първия филм ролята е поверена на любимата ми Шърли Маклейн, която с лекота играе леко троснатата, „над-нещата“, цапната в устата и станала преживе легенда Коко Шанел и в ретроспекция се връща към „прохождането“ в модата. Втората версия отново радва със силно актьорско присъствие – Одри Тоту прави поредна запомняща се роля след Амели Пулен и Най-дългия годеж. нейната Габриел е млада, (тепърва става Коко), търсеща себе си, с огромни тъмни очи, които с изпитателен поглед запечатват всички онези отблъскващи детайли (огромни като торти шапки,…
-
Christine Comyn
Кратко надникване в арт ежедневието на белгийската художничка Christine Comyn, чиито женски образи имат особено неуловимо излъчване, почти като сън >>
-
Сън за есен
Има нещо особено в топлите безветрени есенни дни. Слънцето някак благосклонно и меко огрява потръпващите листа на дърветата и удължава сенките на наситеното до невъзможност карминено мушкато. всичко наоколо е притихнало успокоено, в летаргично очакване. Леката меланхолия във въздуха ми напомня за отминали отдавна есенни дни, в които срещите за дълги обяди под ласкавите обятия на обагрените в злато дървета бяха неземно спасителни за душата ми. Сякаш сън, онези дни са като далечно усещане за парфюм, който носи в аромата си завинаги инкрустирани в паметта събития… Топлината и протяжността на деня ме разстилат като мелодия от нечуто нашепване и откривам в себе си неочаквано търпение да потъна с часове в…
-
Цитат на деня
„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар. Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла. Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал? Проклети да са всичките!” „Художникът” Уилям Уортън
