-
Sherlock Downey Jr.
Не знам къде отидоха времената, когато легендарният детектив Шерлок Холмс беше изпит висок британски сухар с любопитна шапка на карета и лула, но от целият този образ май е останала само гениалността и лулата… Новият Шерлок е съвършено извън клишето – откровен перко с щръкнала коса и втренчен поглед, колоритен с острия си като бръснач мозък (и език), който разрешава неразрешими случаи с несъкрушима дедукция и вглеждане в детайлите, а за хоби практикува млатенето с разни здравеняци (поне глава над неговата), докато се разлива игрива мелодийка с ирландски нотки, тъкмо подходящ фон за всякакви мъжки юмручни занимания. Докато гледах наградите Златен глобус, установих, че сред най-запомнящите се благодарности естествено бяха…
-
„Little Ashes“
Много хора са склонни да твърдят, че Салвадор Дали е любимият им художник. Аз имам една теория, че той е най-известният и най-скандалният сред художниците, може би затова почти винаги е първа асоциация. Вчера попаднах на Little Ashes – филм за Дали, който разказва откъс от младите му години и описва връзката му с поета Федерико Гарсия Лорка. Последният факт дълги години е бил държан в тайна и сигурно ще шокира мнозина, от друга страна лудостта е дотолкова присъща на Дали (както е видно и от този филм), че надали нещо би трябвало да ни учудва. Адмирации за Робърт Патинсън (Здрач), който се превъплъщава брилянтно в ролята на гения в началото…
-
Всеки лети
„Предпочитам да смятам, че всеки лети на различна височина. Предпочитам да смятам, че крачейки по света, напредваме все повече. Че малцина могат да летят – като учителите, а други, още по-малко на брой, летят много високо – като мъдреците; за жалост обаче има и такива, които пълзят. Това са хора, на които въобще не им идва наум да вдигнат глава от земята и които ние с теб наричаме лоши хора. А дори да приемем, че не всички имат криле, мисля, че всеки може да поеме по собствения си път – или да се опита да израсне, за да набере височина. Но лудите са си луди; вместо да летят по-високо, някои…
-
„Магът“
Още като видях книгата, бях привлечена от хубаво оформеното издание с дебели корици и същевременно леко издразнена от анотацията със „скандалните разкрития“ от живота на Коелю, този евтин трик за продажби. Трябва да призная, текстът от близо 400 страници се поглъща леко, на две-три вечери, посветени на четене. впечатлението, което оставя е.. Хм, противоречиво за мен. От една страна още преди да стигна до края, си спомних една любима мисъл от „Мостовете на Медисън“, че магията трябва да си остане непокътната, да не се разнищва до съставните си части, защото така губи силата си. Точно така се почувствах, преброждайки личната история на едва ли не най-известния писател днес, която включва какво…
-
За живописването
“В известен смисъл съм доволен, че не съм учил живопис. Тогава може би щях да се науча да отминавам такива ефекти, а сега си казвам: не, точно това ми трябва, ако не може, няма що, значи не може, но все пак ще се опитам, макар и да не зная как да го направя. Как го живописвам, сам не зная, сядам с бялата дъска пред някое кътче, което ме грабва, наблюдавам това, което е пред очите ми, казвам си, от тази бяла дъска трябва да излезе нещо – после се връщам недоволен вкъщи – захвърлям дъската настрани и като си поотпочина малко, пак я измъквам и я съцерзавам с някакъв страх…
