-
„Освен този живот“
Ех, този Патрик Нес… След „Жената жерав“, втора негова книга бива погълната скорострелно. Не мога да определя точен жанр, но докато четях през цялото време „виждах“ филма, който сигурно ще заснемат по книгата… А идеята… е просто безценна. „Никога ли не сте чувствали, че освен този живот трябва да има още нещо, нещо повече? Че то е някъде там, някъде отвъд, на косъм вън от вашия досег, точно там, където не можете да го достигнете…“
-
2015
Че животът е непредсказуем, непредсказуем е. Кой не знае. Но тази година, особено краят й, така ме отвя с непредвидимости, че чак разбрах в дълбочина онзи лаф за плановете и хумора на Шефа… Тези дни гледам във фейсбук можеш да си направиш ревю на годината… Добре, че там съм толкова оскъдна откъм лични неща, че за външния свят моята година е цялата картини. … Иначе (което не споделих в статуси) започнах годината с бесен старт и сътворих идеи за цяла една колекция нови картини, минах през отворена коремна операция (слава богу планирана), тъкмо се възстанових и възторгнах от щастливото лято и есента вместо в мечтаната Флоренция ме запрати в дълбините…
-
„The Little Prince“
Сгряващо вълшебство (особено ако си болен на Коледа…) и прекрасна интерпретация на любимата книжка на Екзюпери.
-
Tarja Turunen „Ave Maria“
Разкошна и в напълно неочаквано за мен амплоа: Tarja Turunen, която признавам си, познавам единствено като бивш вокалист на Nightwish, пее класическа музика в коледното си турне. Божественият й глас разля блаженство в препълнената зала България и подейства като истински еликсир за изтормозената ми напоследък душа. Повечето време слушах със затворени очи, докато от тях си се стичаха сълзи. И въпреки че са писани толкова Аве Марии, нейната композиция бе безспорна кулминация. Не мога да не споделя малко впечатления от публиката: не знам защо хората масово си мислят, че инструменталите и не напълно затъмнената зала са нещо като междучасие и тогава настъпва момента за обсъждане и шушукане. Абсолютно недопустимо е,…
-
Камен Донев „За сватбите“
Изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. Помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. „За сватбите“ ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. Реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… Много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна…
