-
„Часът на чудовището“
Има нещо много освежаващо в четенето на young adult книга – някакси те връща към основата на нещата, за да се разбереш (може би) в едни по-късни години… А пък щом е от Патрик Нес, и детска книжка бих прочела. Българското издание отново е произведение на изкуството на Artline Studios, с прекрасните и страховити илюстрации на Jim Kay. Малко преди да подхвана книгата, установих, че по нея ще има филм и гласът на чудовището е на Лиъм Нийсън. Нямам търпение. „Историите са диви създания – каза чудовището. – Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.“ „(…) защото собственият ти разум противоречи сам на себе…
-
„Joy“
И още една вдъхновяваща история… Да имаш добра идея, да се бориш за нея, да падаш, да ставаш, да падаш лошо… и противно на законите на „бизнеса“, на вампирите – роднини и свещеното незнание – да успееш. На това му казвам аз упорство. По истинската история на Joy Mangano
-
„Creed“
Откъде да започна… Може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество, просто, защото тогава това имаше… Винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. Може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… Предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи,…
-
„The Danish Girl“
Tези дни установих, че The Hateful Eight е пълна загуба на време (да ме прощава Тарантино, но това сигурно е най-слабият му филм досега). Затова пък The Danish Girl е с напълно заслужени номинации. Това е филм за емпатични хора. Бидейки (за жалост) безкрайно емпатична, на два пъти прекъсвах филма, за да смеля това, което виждах… Играта и превъплъщението на Еди Редмейн са забележителни и съм напълно съгласна с казаното от него, че роли като тази на Лили Елбе и преди това на Стивън Хокинг, са once in a life time, та е безкрайно благословен да ги получи. Всъщност респект за смелостта да ги изиграе и двете. За мен допълнително удоволствие…
-
Какво правят художниците по цял ден
Малко хора имат идея как преминава ежедневието на хората на изкуството, затова с удоволствие събирам тези добри примери: P.S. А ако не сте надниквали в ателиетата на известни и неизвестни художници , подарете си тази виртуална разходка 🙂
