-
Balazs Havasi
Поредно музикално попадение сред подсказаните от Youtube: Balazs Havasi. Първият клип с негова музика така ме отвя, че първо се абонирах, за да не пропусна нови неща, после се разрових да видя кой е всъщност е Havasi. Унгарец, пианист, композитор, с класическо музикално образование, който обаче е далеч от клишетата за този тип музикант – освен, че тренира тай бокс и изглежда по-скоро като рок звезда, успява и с впечатляваща бързина да изтръгне от пианото звуци с такава неподозирана мощ, че си погълнат, пометен, екзалтиран и зареден едновременно.
-
„Loosing my Virginity“
Малко хора на този свят са от породата на Сър Ричард и повечето са все в светлините на прожекторите – и той, и Илън Мъск, и Стив Джобс – все луди глави, мечтатели, с нетрадиционна визия и още по-нетрадиционни подходи за постигане на поставените цели. Докато четях „Loosing my Virginity“ (която на български за жалост е преведена с недотам добре звучащото „Как изгубих наивността си“, в началото почти на всяка страница ми идваше да възкликвам: този човек е абсолютно луд! После обаче удивлението от безумствата на рисковия играч се смени с респекта от размаха и мащабите, които придобива предприемаческата одисея на Ричард Брансън. Книгата е разказана в първо лице и…
-
Variety’s „Actors on Actors“
В първия пост за тази година споделям една нова поредица, която напоследък започнах с голямо удоволствие да следя. Това е напълно обяснимо, като се има предвид какъв фен съм на киното и на определени сериали. Първият разговор, който изгледах, беше на Джейми Лий Къртис с Лейди Гага и да си призная, бях толкова впечатлена от новата й (и стилна) визия, че след това отидох да видя нейни клипове от началото на кариерата й. Huge progress. Останалите клипове от рубриката може да гледате тук.
-
Размисли пред камината
Отново пред камината. След една шеметна, възторжена, но и безкрайно уморителна седмица на изложбено откриване, срещи и разговори с хубави хора, физическа преумора от опаковане и разнасяне нагоре надолу и напред назад на картини и тонове каталози, е време за заслужено поемане на въздух. Докато се взирам в хипнотизиращите пламъци, се сещам за скорошната статия на Ани за нейните 101 благодарности за тази година и без да искам започвам наум да изброявам моите… Далеч не са сто и една, но са все хубави 🙂 Благодарна съм – за димящото кафе сутрин, което е моята медитация и вътрешна „оперативка“ сутрин – да се събудя на село и слънчевите лъчи да прозират…
-
Коледа е време за анимация
Красота – простичка, безсловесна, драматична, вечна. Музиката – докосваща и разказваща приказка. „Червената костенурка“ е филм – съзерцание – балсам за очите и сърцето. Има голяма вероятност да пропуснете тази анимация сред десетките други заглавия. Тя обаче е красива и пълна с вълшебства: Kubo and the two Strings Този пък със сигурност няма да го пропуснете, особено ако има хлапета наоколо. А и да няма – кой не би се умилил от сладки бебета с розови и сини коси, и щъркели с объркана професия? Storks everybody! И един бонус, макар да не се вписва изцяло в жанра, но пък е прекрасна и докосваща история: Pete’s Dragon
