Acrista Cafe

Мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. Новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. Героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира „незабравима“. „You don’t make mistakes. Mistakes make you.“

Рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. Впечатлена съм. Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. Идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение. The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба. За шансовете да надскочиш средата, която определя живота ти, за вярата…

Приказен, забавен и докосващ. Напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. И най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). Изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.

Абсолютно прекрасен. Не само, защото Крис Евънс ми е любимец. Просто химията му с това невероятно момиченце е неописуема, а историята – докосваща и замисляща.  Дано на никой родител да не му се налага да избира между гения и „нормалния“ живот.