-
Лятото в снимки: от София до Нормандия – част II – Торино
След като изминаваме почти половината от нашето лятно пътешествие с кола, минавайки през Врнячка баня, Любляна и Падуа, стигаме и до Торино. Тази част на Италия е абсолютно непозната за нас, така че нямаме търпение да се потопим в местната атмосфера за два пълни дни. Следобедът ни отвежда в Mole Antonelliana Тук трябва да отбележа, че Музеят на киното е едно от онези места, които човек просто трябва да види наяве – никоя снимка или дори видео не могат да пресъздадат истинското очарование и вълшебство на обстановката. Ако сте в Торино, не пропускайте. На втория ден се отправяме към Venaria Reale, на около час от Торино Тук завършват двата ни…
-
Лятото в снимки: от София до Нормандия – част I
Тази година избираме нещо различно за летните месеци – тръгваме с кола на пътешествие из Европа. Целта е за десетина дни да изминем около 3 хиляди километра и да стигнем чак до Нормандия, като по пътя разглеждаме места, в които не сме били. Планът включва да минем през Сърбия, Словения, Италия и да финишираме във Франция. Първа спирка: Врнячка Баня в Сърбия Любляна, Словения Общото ни усещане за Словения е, че е подредена, чиста и с осезателно влияние от австрийските си съседи. Това се усеща още на влизане, докато пътуваме по магистралата и пейзажът се променя съществено след Сърбия и дори Хърватска. Следобедът продължава с малко шопинг и посещение на…
-
За зрялата женственост – с любов и милост
Нека започна с това: никоя жена не трябва да се срамува от истинската си възраст. Нито от решенията, които взима за себе си, когато знае, че са правилните за нея, дори да са непопулярни в очите на околните. Това лято ставам на 50. Голяма работа. Или изобщо. Но е повод най-после да поразсъждавам над някои теми, с които започнах да се сблъсквам напоследък. Табута и срам на средната възраст Едно време, когато хората едва са доживявали до 50, то, да, на тези години си бил антика. В днешните реалности, на 50 животът тепърва започва. Защо тогава ние, жените, все още се сблъскваме с куп възрастови клишета и сме така ужасени…
-
„Мария“
“You need idols, but you destroy your idols very easily.”, Мария Калас Какъв великолепен, тъжен, изящен и безкрайно човешки филм за съдбата на гения, когато е лишен от инструмента на своята гениалност. Съдбата на Мария Калас е безспорно трагична. Родена в бедност, но с изключителен певчески талант, “момичето от Атина” успява да покори с неземния си глас всички значими оперни сцени по света.Когато обаче цялата ти идентичност е в публичната персона, обусловена от такъв божествен талант, най-тежкото “наказание” е, да ти бъде отнета тази така опияняваща и пристрастяваща божественост. Филмът проследява последните дни на Калас – в една самотна къща, с огромно количество лекарства и унищожителните спомени за величието. Адмирирам…
-
Рик Рубин и неговата книга „The Creative Act“
Вярвам, че правилните хора и ресурси те откриват в точния за теб момент и безкрайно ценя тази синхроничност на вселената :о). Затова и не съм учудена, че именно по време на подготовката за изложбата за есента на 2025, попаднах на първото видео за Rick Rubin и неговите идеи за творческия процес. Рик Рубин е музикален продуцент, който твърди, че “нищо не разбира от музика”. :о) Затова пък през годините е работил с музиканти като Адел, Еминем, The Beastie Boys, Red Hot Chilly Peppers, Slayer, Metallica, Johny Cash и има не една и две награди Грами. Бидейки интересен персонаж, неговият подход към създаването също е изключително необичаен, но безкрайно ефективен и…
