-
Филми през октомври
Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми: Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон. The Defenders – сериалът е свързан с…
-
Поредица за модерно изкуство
Неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. Колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. А освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂 Около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин. P.S. След като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода: – никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него – мечтай мащабно! мечтай отвъд пределите на…
-
Летен филмов микс
Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… „Западен свят“ е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и „човечността“ ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, „оковани“ от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта… Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша…
-
Разказница на истории
Какъв по-хубав подарък за рождения ми ден тази година от появата на бял свят на едно дълго чакано видео!В него ще видите фрагменти от живота ми като художник, снимани през последните четири години, както и картини от този период. Видео материалът е на английски, затова в този пост споделям българския текст. Да създам една картина за мен означава да разкажа история. Затова и мисля за себе си като за Разказница на истории. Това са истории за нежност и страст, за тъга и копнеж, за очакване и любов. Хората често споделят колко очаровани са от изумителното съчетание на крехкост и сила, излъчвани от женските образи в моите картини. За мен тази…
-
„The Last Word“
Мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. Новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. Героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира „незабравима“. „You don’t make mistakes. Mistakes make you.“
