-
„Mary Shelley“
Толкова лесно е да съсипеш една история, особено, когато е сравнително добре известна. Затова се радвам, че тази на „Mary Shelley“ беше разказана убедително и вълнуващо. В началото – истинска поезия, която плавно се превръща в мрачна приказка за страдание, разочарование и загуба. Но това е драмата, която те превръща в създател на чудовища и от която извира истинският гений. Силен женски екип: прекрасна Elle Fanning (постепенно съзряваща в ролите си), докосваща музика от Amelia Warner, режисьор е Haifaa Al-Mansour. След този филм нямам търпение за третия сезон на Genius, който след Айнщайн и Пикасо, ще изследва именно живота на Мери Шели.
-
Къщи с невероятна архитектура
Еедна кратка, но изключително привлекателна поредица на BBC, в която забавна актриса и изтъкнат архитект получават ключовете на едни от най-впечатляващите къщи на планетата. Някои са доста странни, други са наистина отвяващи като локация и внедряване в околната среда. При всички случаи разходката с Коралин и Пиърс беше повдигащо духа преживяване. P.S. Кой знае защо вече не са налични целите епизоди, но ето малко надникване в материята:
-
Лимонови блокчета
Ккато любител на всичко цитрусово, от време на време се хвърлям на рецепти с лимон и за моя радост (и за радост на домочадието) някои от тях се получават. Тази рецепта снимах от една дебела книга за печива и съм приятно изненадана от резултата. Ако решите да опитате, трябват ви: 1 ч.ч. брашно 1/2 ч.ч. меко масло 1/4 ч.ч. пудра захар За заливката: 2 яйца 1 ч.ч. захар 2 суп. лъж. брашно 1/2 ч. лъж бакпулвер 2 суп. лъж. лимонов сок 1 ч. лъж. настъргани лимонови кори Важно: изброените съставки са за тава с размер 20 х 20 см. На мен ми се наложи да ги
-
Майски филмов микс
Goodbye Christopher Robin – прекрасен и тъжен едновременно, красиво заснет, с толкова много теми в сюжета – от травмите на войната, през несъвършеното бащинство до създаването на най-любимата детска книга на всички времена и последиците от липсата на обич и ненавременната и ненужна за едно дете известност. Освен този филм скоро излиза още един за Кристофър Робин, но на мен поне ще ми трябва известно отстояние във времето, за да го гледам. The Avengers: Infinity War – толкова се изписа за този филм, че не бих си позволила изобщо да анализирам. Само ще кажа, че го гледах на екран и си струваше, историята се разгръщаше толкова плавно, че не усетих как…
-
Среща със себе си
Като замигат батериите ми на червено и започна да генерирам само „безсмислени“ мисли (и гремлините превземат нервозния ми мозък), пътуването става животоспасяващо и може би единственото решение, способно да ме извади буквално от коловоза. Да пътувам сама пък е особено удоволствие, защото е нещо като подарък към мен самата – тогава не говоря много, ясно чувам мислите си, подреждам се, заземявам се и политам едновременно, виждам нещата по-мащабно и отстрани, размечтавам се, не следя времето, глезя се и си доставям си радост съзнателно: в този случай например бе дълга разходка по брега, докато кецовете ми се пълнеха с пясък и взиране в хоризонта, докато морския бриз отвя всичката тиня на…
