-
На балет: „Amore“
Боже, каква прелест! Влюбих се в тази изключителна жена още, когато я гледах в „Жизел“, а след „Аморе“ вече ми се струва, че тя е не просто човешко същество, а флуид в лилава рокля, който омагьосва с неземна грация и изящност.. От трите етюда, „моят“ беше „Преди дъжда“ – семпъл, с абстрактна идея, минималистична сценография, прекрасна хореография, докосваща музика. Истинска привилегия е да гледаш прима балерината на Болшой театър в съвременен балет, това е абсолютно разчупване на стереотипа, че тя непременно трябва да е лице на класическия балет – „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Спящата красавица“, тя със сигурност е неотразима във всички тях, но в „Аморе“ (може би и заради петия…
-
Molly and the little women
Ддва филма, които не може да са по-различни по тема и позиция във времето. И все пак някак ми се стори естествено да ги сложа на едно място. Съвременната приказка на Моли Блум е режисьорски дебют на сценаристa Арън Соркин. Базиран е на истинската история на тази интересна жена, която прави необичаен житейски избор (предвид интелекта си, с който може да успее в почти всяка област в живота) и предпочита шеметния успех там, където мъжете да наложили ексклузивитет. Разбира се, това си има цена. Диагнозата: пристрастяване към власт над могъщи мъже. Джесика Частейн е великолепна Моли Блум, сценарият е много добър, диалогът е стегнат и динамичен и въпреки че историята…
-
Суфле от тиквички
Тази блага рецепта имам в тетрадката от сто години и поне толкова пъти съм я изпращала на различни хора, които търсят идеи за бързо готвене на тиквички. Толкова е простичка, че обикновено прибягвам до нея, когато хладилникът е наистина празен и вътре се мъдрят три тиквички и малко яйца. Трябват ви: три нормални на големина тиквички, 4-5 яйца, зехтин, 2 супени лъжици галета и 2 брашно, сол, черен пипер, магданоз и копър. Тиквичките се настъргват и овкусяват с подправките, добавят се яйцата, галетата и брашното и се поръсва мазнината. сместа се изсипва в тавичка и запича на 180 градуса. Тънкият момент е с големината на тавата – моята е 30…
-
„Final Portrait“
Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското „fuuck“ с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е „просто невъзможно“), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах. Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на
-
Кулинарни забавления
От днес блогът ще се радва на нова категория, посветена на забавленията ми в кухнята. Идеята ми е да споделям нещата, които приготвям буквално между другото, както и блоговете или книгите, от които черпя рецепти. Тъй като ми остава много малко време за кулинарно творчество, да не говорим за специално пазаруване, обикновено ме привличат лесни и бързи за приготвяне неща. Постовете в тази категория ще са далеч от всякакви претенции за величественост и фотографска виртуозност – по-скоро ще са изпитани, практични и вкусни ястия, които да разнообразят ежедневното меню. Някои от рецептите са от гръцката и испанската кухня, които с удоволствие
