-
Кулинарни забавления
От днес блогът ще се радва на нова категория, посветена на забавленията ми в кухнята. Идеята ми е да споделям нещата, които приготвям буквално между другото, както и блоговете или книгите, от които черпя рецепти. Тъй като ми остава много малко време за кулинарно творчество, да не говорим за специално пазаруване, обикновено ме привличат лесни и бързи за приготвяне неща. Постовете в тази категория ще са далеч от всякакви претенции за величественост и фотографска виртуозност – по-скоро ще са изпитани, практични и вкусни ястия, които да разнообразят ежедневното меню. Някои от рецептите са от гръцката и испанската кухня, които с удоволствие
-
Мартенски филмов микс
The greatest Showman – да си първи в нещо винаги има своята цена, но пък какво удовлетворение е да създаваш! Хю Джакман е Пи Ти Барнъм – създателят на това, което днес наричаме цирк и шоубизнес, и неговото творение е истинска сбъдната мечта. Не съм твърде голям фен на мюзикълите, но този е пищен, красив и човъркащ щекотливи въпроси, и усмихващ, което значи, че си е свършил работата. All the Money in the World – вече рядко ходя на кино, но се случи да гледам точно този филм на голям екран. Много силен, много размислящ. не само заради базираната на истински събития история, но и заради челния сблъсък с един свят, който…
-
„География на гения“
Макар че „География на блаженството“ ми хареса повече, все пак с удоволствие последвах Ерик Уайнър в търсенето на отговори, защо на определени места и в определено време се раждат гении и какво обуславя изблиците на креативност в различни точки на света. Геният е в простотата: Атина „В една държава се развива онова, което е на почит в нея.“ – Платон Геният не е нищо ново: Ханджоу „В юдео-християнската традиция е възможно (всъщност даже е достойно за възхищение) нещо да бъде сътворено ex nihilo, от нищото. Така Бог създал света, към това се стремим и ние, хората. В съответствие с този мироглед, човекът на изкуството (или архитектът, или програмистът) създава творение,…
-
Февруарски филмов микс
Ввремето между раздаването на Златните глобуси и Оскарите винаги е добре уплътнено със силни филми, кръгли маси с режисьори и актьори и изобщо – кино еуфория. Дотук успях да изгледам повечето филми с номинации, някои напълно оправдаха очакванията, други не стигнаха чак дотам. Малко впечатления: Darkest Hour – започвам с един от фаворитите ми. Че личности като Чърчил не се раждат всеки ден, това е ясно. Че може сто филма да бъдат направени за него и пак да не стигнат – също. През цялото време, докато гледах, се питах, къде ли щяхме да сме сега и как ли щеше да изглежда света, ако Чърчил не беше такъв чешит, с качествата…
-
Перлите на Истанбул
Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души. И така: Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен…
