-
„Cinema Paradiso“
Колко е хубаво. Думите са излишни. Усмивка. И вълшебството е реално. Nuovo Cinema Paradiso
-
„Wings of Desire“
Най-сладко е да гледаш подобен филм, без да знаеш нищо предварително. Сядам пред ноутбука с единствената мисъл, че понеже е на Вендерс, ми предстои да се потопя във високо-интелектуално предизвикателство, с неоспоримо академична стойност. Дотук с чувството за хумор. Черно-бялата визия и мудният, мъдър глас на разказвача, които ме обгръщат още в началото, стапят предубедената ми усмивка за секунди… als das kind ein kind war…* Поглъщам притихнала с усещането, че съм гледала това, някога, под някаква форма. С напредването на филма осъзнавам, че е послужил за идея на Град на Ангели, който happens to be един от най-нежните и неуловими филми, които са докосвали сърцето ми… Улавям се на моменти, че…
-
„Akeelah and the Bee“
„Akeelah and the bee“
-
Някои неща, магическите неща…
Уилям Уортън, „Художникът” …Обичам дните, когато започвам да работя рано, с усещането за свежест и лекота, сякаш мога да свърша всичко и то – успешно. Може би е така, защото снощи скицирах нова картина. Винаги ми действа вливащо енергийно, все едно, че съм включила батерийките в зарядното. Всеки възприема рисуването с различна нагласа, за мен изключително важно е търпението.. Напоследък имам продължителни периоди в които не мога (не искам) да рисувам, дори не си подреждам стикчетата/ подострям моливите, което е доста символично действие всъщност. Когато съм спокойна и подходя с търпение, нещата излизат от пръстите такива, каквито ги виждам в съзнанието си… Когато бързам излишно или искам да се получи…
-
Лятото на една льохманка – част II
Светът сега е смален до един хамак и се побира между кориците на книгата ми. Лежа в безметежност, каквато бях забравила че съществува. Тотално изгубена за външния свят, с часове изследвам приключенията на Хана – прототипа на Хелена Рубинщайн – в едноименния роман на Сюлицър. Поглъщам страниците с алчността, с която пресушавах стотиците книги докато растях. Уви, това вече е лукс. Намирам се в едно село. От една страна цари пълно спокойствие. От друга страна – гъмжи от скрит живот. Всякакви гадинки пълзят, летят, плетат и каквото им хрумне още – на няколко пъти се улавям да правя резки, плашещи, неадекватни движения в стил марш-оттука-къш-ти-пък-откъде-се-взе, придружени на моменти с непривични…
