-
Онези думи
Онези думи. Думите, които никога не изричаме (по негласен наш закон), трептят в мен, по-силно отвсякога. На устните ми, на върха на пръстите ми, в пламъчето на очите ми. Думи неуловими, дълбоки, истински. Като полъх на свеж бриз след горещ летен ден, като съвършената форма на снежинка, като изящния цвят на калия, като златните багри на кестеново листо. Възможно ли е някога, преди много животи, да сме били едно цяло, а после разделени да сме се търсили, и сега, след вечност време, отново да сме като пъзелчета, плътно прилепнали едно към друго… Сега съм съд, който ти изпълваш до крайност, а щастлива не е достатъчна дума. Също като онези думи.…
-
„Modigliani“
Връщам се в София отпочинала, заредена, позитивна, сякаш поела въздух на дълбоки, живителни глътки от топлината на камината и тишината на уединението. Готова за нови битки и подвизи. Представянето на книгата завихри такава позитивна енергия, че усмивката не слиза от устните ми. Надскочих чисто физическата умора, и във вените остана да тече чистото сладко усещане за смисъл. Радвам се на нещата, които създавам, по детски, по мъничко на инат на този прагматичен свят. Там, откъдето извират сънищата, картините, цветовете, силата, нежността, има още много. нарича се… магия. Или реактивен двигател. Както го определя един приятел (който знае добре за какво става въпрос :о)… Та сега, усещам с напоителна сила сладостта на…
-
„Dogville“
Минималистичен. Въздействащ. Помитащ. http://www.dogvillemovie.com/ А колко се радвам на край като този!!
-
Видения
Да следваш сърцето си, накъдето те поведе. Независимо от посоката, от неизвестността, от страха, от трудностите, от задъхването. Да си уверен, че си избрал себе си и устремите ти те будят сутрин и затварят очите ти вечер, а през останалото време ги сънуваш. Дървета от бижута. Кехлибар, платина, старо злато, чудни видения в приказни цветове. Да си простичко щастлив. Да си искрено, издълбоко благодарен. Защото си благословен. „Ще летим, ще горим, ще говорим на хиляди странни езици и хиляди тайнствени птици във хаос ще прелитат над нас. Всеки миг, всеки час ще се раждаш отново, и нови ще бъдем, за още готови, луни-светлини, дни или нощи, щом кажа „Искам”, ти…
-
Цитат на деня
„Черният обелиск“, Е.М.Ремарк
