-
„Evening“
And what if there are no mistakes… Прекрасен филм. Непременно си го подарете…
-
„Цветето на моята тайна“
За жените, за една определена жена, за драматизма, за любовта и отчаянието, за характера и лудостта, за неслучайните срещи, за приятелството и писането, за темперамента, лекуването на душата и търсенето на отговори, за „жестокостта и парадоксалността на живота“, за всичко това разказва (ако се доверяваме на клишетата) най-финият познавач на женската душа Педро Алмодовар в La Flor de mi secreto. И за най-парадоксалното от всички умения у жената – да бъде чудовищно и неподозирано силна, когато е най-крехка и на дъното. Великолепен филм.
-
Споделено за изкуството – част I
Даниел Срока за купуването на изкуство: „Едно от предизвикателствата за хората на изкуството е да убедят останалите да купуват техните произведения. Има тонове арт фенове по света, но затова пък арт купувачите не са чак толкова много, колкото изглежда. През моето студио минават немалко хора, възхищават се на фотографията ми и дори се влюбват в някоя определена, после се обръщат и си тръгват след ръкостискане и благодаря ви. Tова може да бъде толкова фрустриращо! Мисля, че нещата стоят така, защото повечето от нас не възприемат изкуството като нещо, което е за купуване. Слагам и себе си в тази група – толкова пъти съм бил на изложби и съм си тръгвал…
-
Безсънна Нощ на галериите и музеите
Тази година нямаше как да пропусна Нощта на музеите и галериите, най-малкото поради вечното ми мрънкане за традиционното им работно време, което хич не ме радва. Подобна инициатива се провежда в над десет града из цяла Европа, а у нас – за трета година. Трябва да призная, че бях приятно изненадана от добрата организация на събитието и от разнообразието на автори и галерии, включени в него. Информацията на сайта беше напълно достатъчна, за да пристигнем в града с готова карта на желаните за разглеждане места и на спокойствие да се разходим в топлата есенна нощ. Успяхме да видим Къща Георгиади, галерия „Автограф“, където ни зарадва нетрадиционната техника на Румен Цветков,…
-
Отнемащо дъха
Има един израз в английския език – breathtaking – която точно описва как се почувствах пред на фотографията на Ян Артюс Бертран. Въпреки че преди да я видя наживо, се гмурнах в един от сайтовете му с надеждата да разгледам поне част от фотосите, включени в „Земята отвисоко“, нямаше ефекта, който предизвикаха на другия ден на Моста на влюбените :о) Снимките са грандиозни, пред някои просто онемяваш и от една страна се чудиш какво точно е това, което виждаш, а от друга – как може хората да сме толкова глупави, та да съсипваме всичкото това великолепие! Признавам, че е непосилно да определя фаворити сред толкова красота, но бях силно впечатлена от „картината“ на тази исландска…
