-
Вражалец*
Да си призная, не съм вярвала, че някога ще ми се случи да прегракна от смях, но ей го на, случи се. „Вражалец“ е постановка един път, природно бедствие, разбиващо от смях, няма празно нито за минута, талант и смях се леят като изведро при това непрекъснато. струваше си чакането, че и борбата за билети (последните два на последния ред) и то 4 месеца, ясно защо свършват още първия ден – то това преживяване енергийно си е като 3 дни на СПА! Комбинацията на Димитър Рачков като безкрайно тъп селски кмет и Любо Нейков в ролята на алчния поп определено е смазваща и само с виждане става ясно за какво…
-
Подводни приказки
Тази неземна прелест е дело на Zena Holloway – британски професионален подводен фотограф. Дамата снима от дете под вода и е самоук творец.
-
„Only time“
„Who can say where the road goes where the day flows only time And who can say if your love grows as your heart chose only time Who can say why your heart sighs as your love flies only time And who can say why your heart cries when your love lies only time Who can say when the roads meet that love might be in your heart And who can say when the day sleeps if the night keeps all your heart Night keeps all your heart Who can say if your love grows as your heart chose only time And who can say where the road goes where…
-
Понеделнишково
Понеделник сутрин е. От Last.fm се разливат нежните звуци на Suzanne Ciani. В безуспешен опит да се събудя, пия вече поизстиналото нес кафе (както винаги на гладно) и се настройвам за работа. Напоследък пиша все по-малко тук. Странна тенденция, но май се случва повече да чета, и то изненадващо – не книги, а блогове. Купища думички, избликнали от най-различни съзнания. Което явно въздейства зле на собствените ми думоизлияния. Просто решавам, че е по-добра идея да си ги спестя, да си помълча за разнообразие. Вчера пропаднах в един блог, който много ме впечатли, просто поглъщах жадно и се усмихвах, и още по-странно за мен, дори нямах желание да разбера коя е…
-
„Juno“
