„Living“

Да си призная, този филм ме докосна, разстрои и остана в мен. Което, уви, не мога да кажа за повечето филми и сериали, които минават през мозъка ми напоследък.

Филмът е римейк на филма на Акира Куросава „Ikiru“ от 1952 година, сценарият е на Kazuo Ishiguro. Бавен, съзерцателен, мноого old school.

Бил Наи е както винаги великолепен, героят му (напълно в реда на нещата) е по джентълменски дистанциран, прибран и суховат, но тази фасада крие невъобразима крехкост и уязвимост, и желание за простичко човешко общуване в последните глътки живот.

Толкова човешки филм отдавна не бях гледала. Да, драма е. Да, поплаках си напоително. Но пък докосването (и размислянето) бяха истински. Мисля, че е задължителен за всички, които преминават през живота като с високоскоростен влак и са в търсене на Смисъла.