„Jane Eyre“

Ето, за отвързания Джанго нищо не написах (макар че съм възхитена от лудия гений на Тарантино), но явно днес романтиката в мен надделява…

Всъщност малко съм изненадана, че все още някой изобщо се решава да направи нов прочит на “Джейн Еър” – роман доста архаичен за днешните времена. Дори се учудвам на себе си, че се реших да го гледам, и то в мрачен и потискащ ден. Но изненада или не, струваше си – макар нито Мия Васиковска, нито Майкъл Фасбендер да са сред любимите ми актьори, признавам, че играта им, особено на фона на плачещата цигулка на Дарио Марианели, бе истинско удоволствие. Не смея да препоръчвам, освен за ценители на класическата драма и добрата стара английска любовна история. И все пак е бягство от реалността. Сегашната.