I …Ама че времена да си художник! Ми идва да възкликна на няколко пъти през последните месеци. Ако на компаниите днес им се налага да бъдат креативни, за да движат напред, дали някой има идея какво е да си в бизнеса на „върха на пирамидата на потребностите“?… …Съдейки от собствения си опит, мога да обобщя стратегията на арт маркетинга в тези по китайски интересни времена – образно тя изглежда приблизително като: съчетание от челна стойка, кълбо напред, мост, свещ, последвана задължително от така известните пет тибетски упрежнения. всичко това – за да продаваш повече и да успяваш да правиш нещата, които обичаш, и то по начина, който те удовлетворява… …Все…

Странна, тегава, обяснимо и необяснимо трудна година. Сякаш в резултат на всеобщата унилост, нещата се случваха бавно, мъчително и с неимоверни усилия. Като че ли всички станахме по-инертни и лениви, наивно уловени в „социалната мрежа“, докато гладът за истинско общуване продължи да стърже някъде там, нечут и необгрижен, дразнещ като фалшив тон на жална цигулка. По-малко се събирах с приятели, защото май нямаше с какво да се похвалим, а и значително по-малко споделяхме, защото резултатът май би бил дружен хор на мрънкащите. От друга страна толкова глупости и безсмислици се изричаха и изписваха ежедневно в ефира / нета (и продължават), че сред тази ненужна вълна от обезсъдържание, съвсем естествено натиснах…