-
„Бягащата с вълци“
Бягащата с вълци вече е почти митологична книга – за нея е писано, писано, обсъждана е, четена, препоръчвана, предавана от жена на жена.. До мен стигна в точния момент, когато изследването на собствената ти същност като жена изплува на повърхността като най-важната задача, за да продължиш напред по-силна и по-осъзната. Няма как да опиша съдържанието на книгата – най-просто казано тя е опит да открием мъдрост в приказките, в древните истории, които от край време ни учат кои сме. Не е леко четиво, защото изисква вникване и афинитет към самоанализ, но и не е нужно да се чете последователно и открай до край – тя стои на нощното шкафче месеци…
-
Малко мисли за 2012
В края на тази силна и вихрена година споделям малко разпилени мисли.. Есенцията … Все си мислим, че имаме страшно много време, а всъщност всичко, което имаме, е днес, сега, този миг и … Изборът какъв да бъде той и какво да сътворим от него… За работата … Напоследък осъзнавам, че чрез картините влизам като енергия в домовете на хората и се радвам, че влагам толкова светлина и позитивност в тях.. Това е моята отговорност и желание с мъничко да допринеса за това, светът да е по-хубаво и топло и вдъхновяващо място… Затова и съзнателно се изолирам от всичко грозно, агресивно, повърхностно – за да мога да творя с чисто сърце.…
-
В края на една силна година
I …Ама че времена да си художник! Ми идва да възкликна на няколко пъти през последните месеци. Ако на компаниите днес им се налага да бъдат креативни, за да движат напред, дали някой има идея какво е да си в бизнеса на „върха на пирамидата на потребностите“?… …Съдейки от собствения си опит, мога да обобщя стратегията на арт маркетинга в тези по китайски интересни времена – образно тя изглежда приблизително като: съчетание от челна стойка, кълбо напред, мост, свещ, последвана задължително от така известните пет тибетски упрежнения. всичко това – за да продаваш повече и да успяваш да правиш нещата, които обичаш, и то по начина, който те удовлетворява… …Все…
-
Записки от тетрадката
Странна, тегава, обяснимо и необяснимо трудна година. Сякаш в резултат на всеобщата унилост, нещата се случваха бавно, мъчително и с неимоверни усилия. Като че ли всички станахме по-инертни и лениви, наивно уловени в „социалната мрежа“, докато гладът за истинско общуване продължи да стърже някъде там, нечут и необгрижен, дразнещ като фалшив тон на жална цигулка. По-малко се събирах с приятели, защото май нямаше с какво да се похвалим, а и значително по-малко споделяхме, защото резултатът май би бил дружен хор на мрънкащите. От друга страна толкова глупости и безсмислици се изричаха и изписваха ежедневно в ефира / нета (и продължават), че сред тази ненужна вълна от обезсъдържание, съвсем естествено натиснах…
-
Тази есен..
Тази есен е някак неочаквано хубаво различна. Мрачевитите дни, поръсени със свеж дъждец разпръскват спокойствие и едва уловима протяжност.. След месеци напрежение и плътна лепкава тегавост, най-после започвам да се пробуждам. Усмихвам се. Усещам будно пламъчето, поизгаснало задълго.. Вълнуват ме мънички, но важни за мен неща.. препрочитам разговори отпреди 4 – 5 години, които ме карат да си спомня коя съм, изпробвам нов грунд и съм ентусиазирана от резултата, с фин филтър подбирам филмите, музиката, събитията, книгите.. Тия дни са отредени на чувствените звуци от цигулката на Lucia Micarelli и отнасящия нанякъде „Third Round“ на Manu Katche.. филмът за любовната история между Коко Шанел и Игор Стравински (дълго отлаган за…
