Животът, казват, е това, което си направиш. Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен.  Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата. …Гледам…

На много картини една се ражда със сила, драматизъм и въздействие.  Какво стои зад нея? Как от десетките и стотици пози за картини, избирам точно тази? Просто е. Тя трябва да резонира в мен. Да разказва история, в която се припознавам на този етап от живота ми. И да, една картина разкрива за художника много повече, отколкото обикновено осъзнаваме.  “Непокътната” не беше лека за рисуване. Напротив. Започнах я през 2018, спирах, започвах, пак спирах, връщах се към нея. За мен тя е символ е на всички неща, с които се борих през последните години и продължавам да се боря вътрешно, които в повечето дни остават невидими, неизказани, филтрирани и скрити…