-
Откровено за художническия живот
Тази работна година се получи много различна, и то съвсем целенасочено. В края на 2023 вече се чувствах толкова уморена и отвратена от почти безплодните усилия да се задържам над водата като артист, че за 2024 избрах своеобразен сабатикъл от продажбите и социалните мрежи (от януари до август), пътувах много, творих на спокойствие, зареждах се, създавах идеи за предстоящата изложба през есента на 2025, изобщо, живях пълноценно. Естествено, през тези месеци, ме спохождаха и връхлитаха стотици мисли за художническия ми живот и някои от тях улових тук. Тъй като съм поуморена и от филтрирането през годините и съм в период, в който за мен е все по-важно да съм максимално…
-
Даровете на лятото
Животът, казват, е това, което си направиш. Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата. …Гледам…
-
Излизане от матрицата
Последните няколко години наблюдавам с тъга и умора, че усилията, които полагам на ежедневна база да поддържам страницата във фейсбук, съвсем не постигат желаните резултати, необходими да функционирам като художник на свободна практика. Като човек който прави почти всичко сам, това означава, че отделям огромно количество време, енергия и мисловен ресурс да измислям “какво да пускам всеки ден”, за да поддържам “жива” страницата. То не са инвестиране в скъпи продукти, фото сесии, сценарии за видео, заснемане на видео кадри, монтиране, планиране на публикации, измисляне на текстове към тях… И всичко това, за да го видят десетте ми (от 20К) заклети фенове (благодаря ви от сърце за подкрепата), защото така “работи”…
-
Светъл път, Марги
Много е странно как, като започне новата година, си мислиш, че си имунизиран срещу лоши неща. Някак с всички пожелания и настройки за ново начало, не допусках, че толкова бързо Шефа ще реши да тества издържливостта ми. И тъкмо, набрала инерция, бях започнала да изпълнявам всичките си там новогодишни резолюции и щрак. Майка ми направи втори инсулт, линейка, болница. Спряло сърце. Вчера беше тук. Днес я няма. Нямаше какво да ме подготви за този момент. Дори предишните загуби на баща, свекър, две баби, свекърва, и то в гъста последователност. Смъртта напомняше твърде често за себе си последно време. Подозирам, че повечето хора на средна възраст се сблъскват с това преживяване.…
-
Разпилени мисли за непокътнатост
На много картини една се ражда със сила, драматизъм и въздействие. Какво стои зад нея? Как от десетките и стотици пози за картини, избирам точно тази? Просто е. Тя трябва да резонира в мен. Да разказва история, в която се припознавам на този етап от живота ми. И да, една картина разкрива за художника много повече, отколкото обикновено осъзнаваме. “Непокътната” не беше лека за рисуване. Напротив. Започнах я през 2018, спирах, започвах, пак спирах, връщах се към нея. За мен тя е символ е на всички неща, с които се борих през последните години и продължавам да се боря вътрешно, които в повечето дни остават невидими, неизказани, филтрирани и скрити…
