-
„Good Behavior“ и други обсесии
Доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща: Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. И него го харесах, с аржентинския му секси акцент. И двамата ги харесах, че и химията между тях. Толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. Има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… Тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна. Близка някак. А мрачността и впускането…
-
„Баба праща поздрави и се извинява“
Обикновено, като публикувам постове за някоя впечатлила ме книга, изтръгвам доста цитати, та да стане ясно какво точно ме е впечатлило. Този път обаче не ми се получи, не за друго, ами тя цялата е една разкошотия, дето искам да я цитирам. След като гледах филма за Уве, някак естествено се получи да искам още от скандинавския хумор на Фредрик Бакман и Баба хич не ме разочарова, напротив. Отдавна не бях попадала на приказност, зад която са прокарани идеи за възрастни, сериозни и стари като света. Пък уж е книга за Елса, която е на 7. Ама хайде да не я разказвам. Само силно я препоръчвам. А аз абсолютно обмислям…
-
Balazs Havasi
Поредно музикално попадение сред подсказаните от Youtube: Balazs Havasi. Първият клип с негова музика така ме отвя, че първо се абонирах, за да не пропусна нови неща, после се разрових да видя кой е всъщност е Havasi. Унгарец, пианист, композитор, с класическо музикално образование, който обаче е далеч от клишетата за този тип музикант – освен, че тренира тай бокс и изглежда по-скоро като рок звезда, успява и с впечатляваща бързина да изтръгне от пианото звуци с такава неподозирана мощ, че си погълнат, пометен, екзалтиран и зареден едновременно.
-
„Loosing my Virginity“
Малко хора на този свят са от породата на Сър Ричард и повечето са все в светлините на прожекторите – и той, и Илън Мъск, и Стив Джобс – все луди глави, мечтатели, с нетрадиционна визия и още по-нетрадиционни подходи за постигане на поставените цели. Докато четях „Loosing my Virginity“ (която на български за жалост е преведена с недотам добре звучащото „Как изгубих наивността си“, в началото почти на всяка страница ми идваше да възкликвам: този човек е абсолютно луд! После обаче удивлението от безумствата на рисковия играч се смени с респекта от размаха и мащабите, които придобива предприемаческата одисея на Ричард Брансън. Книгата е разказана в първо лице и…
-
Variety’s „Actors on Actors“
В първия пост за тази година споделям една нова поредица, която напоследък започнах с голямо удоволствие да следя. Това е напълно обяснимо, като се има предвид какъв фен съм на киното и на определени сериали. Първият разговор, който изгледах, беше на Джейми Лий Къртис с Лейди Гага и да си призная, бях толкова впечатлена от новата й (и стилна) визия, че след това отидох да видя нейни клипове от началото на кариерата й. Huge progress. Останалите клипове от рубриката може да гледате тук.
