-
На балет: „Корсар“
Снимков материал: Софийска опера и балет Напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след „Пахита“ и „Жизел“, без никакво колебание се озовах на „Корсар“. Въпреки че „Жизел“ беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, „Корсар“ дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. Музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. Излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.
-
„Amy“
Оогромният талант идва с огромен натиск. Когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… „Ейми“ е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… Но я е лишила от силата да го понесе и развие. Гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… Много пъти съм се питала дали всички твочески личности се „хранят“ от драмата и Ейми ми се струва класически случай. Жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на
-
„Loving Vincent“
Сътворен от творбите на над сто художника, тази смела и живописна продукция е абсолютно пиршество за сетивата. Усещането е сякаш чудодейно си проникнал в картините на Ван Гог и дишаш с неговите ярки цветове, плътни мазки и пасторални сюжети. Драмата, меланхолията и отчаянието също са прекрасно пресъздадени, а идеята за елемент на разследване смъртта на Винсент, внася свежа нотка в иначе до болка познатите факти от писмата на художника. Сайтът на проекта
-
„The only living Boy in New York“
Каква прелестна и усмихваща история…
-
Филми през октомври
Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми: Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон. The Defenders – сериалът е свързан с…
