-
Под натиск
Тези дни си дадох сметка, че тази година за мен стават десет години (!) откакто (подобно на всички останали) се закачих за манията, наречена социални мрежи. Десет години! Колко много неща се промениха като поведение, създадоха се егати безумните навици… Напоследък покрай темата за минимализма, която все повече припознавам като своя, се опитвам да гледам (на нюзфийда) малко по-отстрани, да не се поддавам на масовото зомбиране (каква беше вашата година във фейсбук, холи крап) и понеже от известно време насам усещам една трайно установена тенденция, искам малко да погравитирам около нея. А тя е, за усещането, че над главите ни има похлупак от задушен, сгъстен въздух, който ни пресира ежедневно,…
-
Експеримент с брюкселско зеле
За сетен път имам да изказвам чистосърдечни благодарности на Йоана – нейната рецепта за Печено брюкселско зеле с тиква и бекон се оказа поредно попадение сред моите кулинарни експерименти (които както знаете, ако следите тази категория, трябва да са задължително бързи и лесни за изпълнение). И така, следвайки напътствията от рецептата, напълних тавата с един плик почистено брюкселско зеле, бекон, розов лук на кръгчета, но тъй като нямах тиква, сложих моркови. Вместо меласа използвах сос от сладко от вишни, а след изпичането добавих печени със сол орехи, ябълка и горгондзола.Трябваше да чуете м-м-м-кането ни от готовия резултат.
-
„Human“
Вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. За мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател. Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия „Home“, а сега ме намери „Human“ – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество. (Малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко) *photo copyright belongs to…
-
Декемврийски филмов микс
The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че „той всъщност не съществува“. А пък накрая каква готина изненада има… 😉 Ето какво друго се надипли напоследък: За романтичните натури: The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги…
-
Happy cookies in progress
