-
Експеримент с брюкселско зеле
За сетен път имам да изказвам чистосърдечни благодарности на Йоана – нейната рецепта за Печено брюкселско зеле с тиква и бекон се оказа поредно попадение сред моите кулинарни експерименти (които както знаете, ако следите тази категория, трябва да са задължително бързи и лесни за изпълнение). И така, следвайки напътствията от рецептата, напълних тавата с един плик почистено брюкселско зеле, бекон, розов лук на кръгчета, но тъй като нямах тиква, сложих моркови. Вместо меласа използвах сос от сладко от вишни, а след изпичането добавих печени със сол орехи, ябълка и горгондзола.Трябваше да чуете м-м-м-кането ни от готовия резултат.
-
„Human“
Вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. За мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател. Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия „Home“, а сега ме намери „Human“ – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество. (Малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко) *photo copyright belongs to…
-
Декемврийски филмов микс
The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че „той всъщност не съществува“. А пък накрая каква готина изненада има… 😉 Ето какво друго се надипли напоследък: За романтичните натури: The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги…
-
Happy cookies in progress
-
Минимализъм
Колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. Наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. Аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD* -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално. Фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. Изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес. Сигурно в предишен живот…
