Julia – с огромно удоволствие погълнах първия сезон на сериала. След всяка серия се усещах усмихната и вдъхновена по гъделичкащия начин, който ти сочи, че си се докоснал до нещо магично. Нямам идея доколко филмът е базиран на истински факти и откъде започва художествената измислица. Честно казано, не е и толкова важно. За мен важното е дълбочината на историята, многопластовостта й, изпитанията, предизвикателствата и драмата, които съпътстват известността, но и колко безценно е да бъдеш себе си и бидейки себе си, да променяш животи. Eiffel – отново, факти и художествена измислица се смесват в този “биографичен” поглед върху създаването на Айфеловата кула, която безспорно ще погледна това лято с други…

Не знам дали ви се е случвало да изпитвате леко депресивно чувство след като приключите някой по-дългичък сериал, защото така сте се привързали към героите и историята, че някак не може да се примирите, че приключва? На мен – неведнъж. Но с “The Expanse” беше доста осезаемо. Може би, защото сериалът е доста различен от повечето фантастични филми, които сме гледали и продължаваме да следим през годините. Тук има дълбочина и някак притеснителна реалистичност и на моменти дори е трудно да се определи жанра – ту е екшън, ту е детективско разследване, ту е истинска драма, после става хорър, после любовна история, точно както на моменти в живота всичко е…