-
Малта – пясъчната лейди
Докато правех проучвания за острова, ми направиха впечатление твърденията, че това място не е като никое друго. Казах си, какво пък толкова.Действително обаче, Малта или поне частта от нея, която успяхме да видим, е неповторима амалгама от арабска и западна култура и архитектура, която прави пейзажа и атмосферата наистина уникални. В моите очи Малта прилича на стара лачена дама, наплъстила тонове грим, които протяжно се ронят и разказват истории. Мястото е еклектично, хаотично, преживяло и обрулено.Десетките народности, владели това стратегическо парче земя или минали оттук към Светите земи, са оставили трайно своя отпечатък. На острова се чува всевъзможна реч, която се смесва със странно звучащия малтийски – интересна смесица от…
-
Уикенд на езерото Комо
След две години плътно седене вкъщи, отново сме на път и разчупваме бетона с първото от поредица пътувания това лято – до Италия. Това е второто ни пребиваване там след Рим и Анани, и този път дестинацията е Cernobbio на езерото Комо. Освен запазеното в booking студио, цари пълна импровизация, несвойствено за мен не правя никакви проучвания и съответно нямам кой знае какви очаквания за предстоящите 4 дни. Стигането до Чернобио си е сериозно пътешествие: Wizz до Бергамо, оттам – шатъл до Централна гара в Милано, оттам – влак до Комо и накрая, поради липса на таксита, градски автобус номер 11 до наетото студио. Дължината на пътуването обаче е възнаградена…
-
Майски филмов микс
Julia – с огромно удоволствие погълнах първия сезон на сериала. След всяка серия се усещах усмихната и вдъхновена по гъделичкащия начин, който ти сочи, че си се докоснал до нещо магично. Нямам идея доколко филмът е базиран на истински факти и откъде започва художествената измислица. Честно казано, не е и толкова важно. За мен важното е дълбочината на историята, многопластовостта й, изпитанията, предизвикателствата и драмата, които съпътстват известността, но и колко безценно е да бъдеш себе си и бидейки себе си, да променяш животи. Eiffel – отново, факти и художествена измислица се смесват в този “биографичен” поглед върху създаването на Айфеловата кула, която безспорно ще погледна това лято с други…
-
Моля цитирайте художниците
Напоследък много често си задавам въпроса защо, когато хората цитират откъс от книга или стих, почти всеки път посочват автора, а с картините (респективно фотографиите) нямат никаква нагласа, че е необходимо да го правят. Сигурно, защото са „на Интернет“? И тук съвсем не става дума за безумното и безогледно използване на изображенията – през годините приятели са ме информирали, че моя картина е използвана без разрешение например като модел за гоблен, или копирана едно към едно и то с цел продажба, или използвана в рендър на интериор или в логото на някой апокрифен сайт. Не, тук става дума за ежедневното масово споделяне на картини / изображения в социалните мрежи, придружени…
-
“The Expanse”
Не знам дали ви се е случвало да изпитвате леко депресивно чувство след като приключите някой по-дългичък сериал, защото така сте се привързали към героите и историята, че някак не може да се примирите, че приключва? На мен – неведнъж. Но с “The Expanse” беше доста осезаемо. Може би, защото сериалът е доста различен от повечето фантастични филми, които сме гледали и продължаваме да следим през годините. Тук има дълбочина и някак притеснителна реалистичност и на моменти дори е трудно да се определи жанра – ту е екшън, ту е детективско разследване, ту е истинска драма, после става хорър, после любовна история, точно както на моменти в живота всичко е…
