“Правилната молитва никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодариш за това, което избираш да преживееш в своята действителност, всъщност приемаш, че то вече е там и се случва. Затова никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.” Из “Разговори с Бога” Както е видно от моя “облак от думи” на картинката, кратката версия на този пост би се състояла от една дума: Благодаря! Тази година обаче бях доста семпла откъм думи (сравнено с редакторския период), затова ще си позволя известна многословност и малко разпилени мисли. Като понеча да кажа: Искам да благодаря на.. и все се сещам за Оскарите и за thank you речите на Мерил…

„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар. Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла. Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал? Проклети да са всичките!” „Художникът” Уилям Уортън