-
Всеки лети
„Предпочитам да смятам, че всеки лети на различна височина. Предпочитам да смятам, че крачейки по света, напредваме все повече. Че малцина могат да летят – като учителите, а други, още по-малко на брой, летят много високо – като мъдреците; за жалост обаче има и такива, които пълзят. Това са хора, на които въобще не им идва наум да вдигнат глава от земята и които ние с теб наричаме лоши хора. А дори да приемем, че не всички имат криле, мисля, че всеки може да поеме по собствения си път – или да се опита да израсне, за да набере височина. Но лудите са си луди; вместо да летят по-високо, някои…
-
„Магът“
Още като видях книгата, бях привлечена от хубаво оформеното издание с дебели корици и същевременно леко издразнена от анотацията със „скандалните разкрития“ от живота на Коелю, този евтин трик за продажби. Трябва да призная, текстът от близо 400 страници се поглъща леко, на две-три вечери, посветени на четене. впечатлението, което оставя е.. Хм, противоречиво за мен. От една страна още преди да стигна до края, си спомних една любима мисъл от „Мостовете на Медисън“, че магията трябва да си остане непокътната, да не се разнищва до съставните си части, защото така губи силата си. Точно така се почувствах, преброждайки личната история на едва ли не най-известния писател днес, която включва какво…
-
От сърце
“Правилната молитва никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодариш за това, което избираш да преживееш в своята действителност, всъщност приемаш, че то вече е там и се случва. Затова никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.” Из “Разговори с Бога” Както е видно от моя “облак от думи” на картинката, кратката версия на този пост би се състояла от една дума: Благодаря! Тази година обаче бях доста семпла откъм думи (сравнено с редакторския период), затова ще си позволя известна многословност и малко разпилени мисли. Като понеча да кажа: Искам да благодаря на.. и все се сещам за Оскарите и за thank you речите на Мерил…
-
„Джули и Джулия“
Споменавала ли съм колко обожавам Мерил Стрийп? Тази жена е способна да се превъплъти буквално във всичко, което пожелае и го прави с такъв размах и енергия, че ти влива венозно огромен супник позитивна емоция!! Базиран на две истински истории, филмът Julie & Julia преплита съдбите на две жени, свързани от кулинарната страст, които никога не се срещат. Героинята на Мерил – Джулия Чайлд, е дамата, научила американците как да готвят и да се хранят по френски маниер. Страшно забавно е да гледаш как Джулия прави първи опити за безумен френски с очарователен издължеееен фалцет или пък кълца планини от лук и безстрашно скършва врата на раците, за да докаже…
-
Цитат на деня
„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар. Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла. Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал? Проклети да са всичките!” „Художникът” Уилям Уортън
