Говори най-задъхания италиански и се нарича безспорно Роберто Бенини. Точно преди десет години Животът бе прекрасен, а сега Тигри се разхождат в снега. Мисля си, че ако някой е тъжен или просто има желание да отпие от една вдъхновяваща, хем смешна, хем тъжна история, непременно си струва да се довери на Роберто. В този филм той е влюбен до полуда поет, който преподава най-щуро-заразителните лекции за бъдещи поети, сънува все един и същ сън как се жени по потник и долни гащи, и е готов на всичко за любимата жена, включително да язди смърдяща камила насред пустинята около Багдат по време на бомбардировки. Надявам се говоренето сам или безумната разсеяност на Атилио да не са заразни. За мен поне…

Огромните, по детски блестящи очи на Изи. Трескавите, обичащи очи на Томи. Тя, освободена от страха за смъртта и намерила покой. Той – изпълнен с гняв от безсилието пред болестта, наречена смърт. Между тях – силна до болка обич и въпреки нея – невъзможността да спрат вечния кръговрат на живота. Символите – кръгът, като затворено пространство и съвършена форма, дървото – растеж, живот, сътворение, поникване, прераждане. Музиката – тъжна, проникваща, прекрасно допълваща контраста покой, увереност – непримиримост, търсене. цигулка, изпълваща сърцето с ридание. Обичам да бъда опровергавана, точно когато кажа, че от дълго време не намирам филм, който да ме разтърси и впечатли издълбоко. В този няма логика, има идеи…