-
„Sex and the City“
Преди време можех да се закълна, че Sex and the City ще е последният филм, който бих гледала на екран. Не съм фен нито на сериала, нито на бонбонено розови girls-stuff, cosmo-style лигни, определено бях решила да го пропусна, но ето, че спонтанните идеи за прекарване на вечерта за пореден път ме усмихнаха приятно. Бях крайно изненадана от себе си, защото предложението излезе от мен, но като отмахнем тоновете позиционирани марки, дизайнерски дрешки, шапки, бижута, купищата обувки в крещящи цветове и огромни дрешници за всичко това, свежият диалог и реалистичните ситуации хем те карат да се хилиш неистово, хем на моменти се виждаш в тези момичета (някои вече на по…
-
„Silk“
Горещ извор сред снежни хълмове. Мъгла, която леко се стели над водата. тъжните и безнадеждни звуци на цигулка. И екзотичните извивки на тялото на една непозната, но желана жена. Така започва пътешествието по пътя на коприната. До другия край на света. И обратно до сърцето. Филмът на Fransois Girard >> Книгата на Алесандро Барико >>
-
Добрият стар Инди
Ех, така не бях се забавлявала от доста време! Трябва да призная, че филмът успя доста успешно и още в първите минути да ме върне в детските ми години, когато по време на режима на тока, докато играехме шах и табла на приглушената светлина на петромаксова лампа, брат ми ми разказваше многокартинно приключенията на Инди в търсене на изгубения кивот. Сега, след толкова години и три феноменални филма, неизбежната усмивка, която се лепна още в началото на лицето ми, не слезе до края – то не бяха приключения, не бе чудо! В един момент дори ми хрумна, че Умирай трудно 4 има силна конкуренция в лицето на Инди 4 –…
-
„Stranger than Fiction“
Един твърде подреден, скучно сив и на пръв поглед безнадеждно безсмислен живот. Който се оказва в центъра на литературен шедьовър. Дотук нищо чак толкова необичайно, ще кажете вие. Да. Докато главният герой на този нетрадиционен филм не разбира, че тъкмо, когато започва истински да живее, трябва… да умре. Една брилянтна история, в която по идиотски се преплитат порции комично и трагично, поднесени фино и с вкус на домашни курабийки, и с очарователната игра на Уил Ферер, Ема Томпсън, Маги Гиленхал и Дъстин Хофман. А, и със специалното участие на един необикновен часовник.
-
„Силвия“
Понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. Може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. Може би. А може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. Гуинет Полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. Кой знае защо със…