Най-после стигнах до тюркоазения екшън на Ридли Скот, който е на опашката още отпреди Коледа. И въпреки че през цялото време усещах напрежението, което трябваше и темата не е никак лицеприятна, не мога да кажа, че бях особено разтърсена. Останах с впечатлението, че Ридли Скот не е успял да надскочи себе си, особено от Man on Fire насам, където летвата отиде много високо. Казах си, добре, проблематиката е ясна, играта е перфектна, но с какво променя това бруталната безсмислена война на ужасяващ фанатизъм, терор и отпор с подобаващи средства… В Body of Lies поне Лионардо ди Каприо е в образа, който възприемам най-добре (пораснал, доволно брадясал и говорещ арабски), за…

Колко често ни се иска да спрем стрелките на безмилостния часовник, да забавим хода на времето и дори да го върнем назад? Ако всичко в живота можеше да се движи в обратна посока, дали щеше да ни е по-лесно? Вижте сами. Тази история е като никоя друга. Поглъща те, вълнува те издъно, разтърсва те, умилява те, разплаква те. и със сигурност ще остане дълго в мислите и сърцето. Радвам се като малко дете на силни ленти като това необикновено пътешествие във времето. Дълго чаках нещо сериозно, красиво и драматично. И са се справили превъзходно. Силно препоръчвам за някоя вечер в съзнание, с чаша питие в ръка, когато сте подготвени, че…

Това е необичаен филм. В него витае една забравена вече романтика, която изисква покой и търпение. На пръв поглед обикновена история, тя разказва за малките големи случки в живота и срещите, след които той никога не е същият. За докосването и ненаивната, осъзната, незадаваща въпроси доброта. The visitor ме докосна по онзи неуловим начин, който само стойностните неща умеят. Откъс >>

Не знам дали ме развълнува толкова самата история, защото бе класически предсказуема предвид безумието и нравите на времето, в което се развива. Не, по-скоро ме разтърси драмата, пресъздадена от лицето на Кийра Найтли, пълният кръг емоции – от безгрижие и наивност, през гняв и лекомислие, до отдаденост и отчаяние. Определено най-силната й роля досега. Въпреки че никога не съм била голям неин фен, трябва да призная, че с тази роля излиза от онова кипра-найтли-амлоа, наслоено в повечето й предишни филми. Ралф Файнс е както винаги великолепен – тук в ролята на сухия, и безсърдечен, и нескопосан, глътнал бастун, но обидчив на чест и осъзнаващ арогантността на властта си дук на…