На тези от вас, които а) някога са се влюбвали в „неподходящия“ човек, б) знаят какво е „разместване на пластовете“, в) не ги е страх от драми или от романтика препоръчвам този филм. И на всички, за които only the sky is the limit.

Този път ще започна по-отдалече. Когато бях малка, често събирахме и предавахме празни бутилки и със спечелените стотинки ходехме на тогавашните кино – хитове: За няколко долара повече, Манастирът Шао Лин, Банда БМХ. имаше огромно очарование в „реалността“ на филмите и някъде по това време започна страстта ми към киното. В резултат, тонове филми бяха изглеждани не само на екран, но и на видео, макар с ужасяващо качество. Когато дойдох в София години по-късно, едно от най-големите удоволствия за мен беше кино вечер в някое от старите кина – Европа палас, Цанко Церковски, Рекс, Изток.. Нито едно от тях вече не съществува, безмилостно пометено от мултиплексите. Мисля, че за жалост (без разбира…

„Има една легенда за гръцките богове, които от скука създали човешките същества. След това, все така отегчени, сътворили любовта. И понеже вече не им било скучно, решили сами да опитат от любовта. Накрая създали смеха, за да съумеят да я понесат…“ Затрогващ, истински, за всички, които имат любовен апетит >> По романа на Чарлс Бакстър >>

Ех колко е хубаво да знам, че добрата стара романтика не е изчезнала все още, колкото и да се старае днешният свят.. Australia на Баз Лурман ме усмихна и още как! Гледала съм Никол Кидман в какви ли не роли, но тази й приляга брилянтно: надъхана чепата аристократка, чиито изискани маниери са комично недодялани в астралийския пущиняк, която еднакво добре пие в мъжки бар и върти камшика, прекосявайки пустинята с 15 хиляди глави добитък, пее безобразно фалшиво, влюбва се до полуда на края на света и открива какво е да обичаш едно магическо дете. Приказна, приказна история >> За големи непораснали деца.

Макар да не е сред филмите с номинации за Оскар, аз някакси го възприех именно така и усещането не ме подведе. Seven Pounds не блести с впечатляваща оригиналност, но е разтърсващ, тъжен и истински. Разказва бавно и мистериозно за огромната тежест на седем кратки секунди, отнели седем живота, за смазващата вина, за отговорността, избора, прошката. И най-вече за даровете, които искаш да дариш. Филмът е от режисьора на The Pursuit of Happyness – Gabriele Muccino, който е абсолютно разпознаваем сред тъжните музикални откровения на Angelo Milli. Откъс >>  P.S. Странно, че напоследък гледах 3 от номинираните за Оскар филми – The Reader, Revolutionary Road и Changeling – и трите истории,…