Кратък откъс (може би измислен) от живота на уелския поет Дилън Томас. II Световна война. На фона на разрушителните бомбардировки над Лондон красива жена пее 60 метра под земята, където все още мъждука надежда за нормално съществуване. Дни на безразсъдна дързост, безгрижен смях, ром и живот до последен дъх.  Безутешната непредсказуемост на дали-ще-има-утре се ражда любов – странна, не докрай осъзната, примесена с предчувствия за болка, споходена от далечни като призраци спомени от безвъзвратно отминали времена. преплетена с драматичните стихове на Дилън Томас. трейлър >>

Зашеметяващи, изумителни кадри, великолепна приказка за планетата ни, през камерата на Yann Arthus-Bertrand, разказана с дълбокия и впечатляващ глас на Glen Close. Гледната точка от птичи поглед пoказва света около нас безумно красив, а фактите – ужасяващо ясни. И без следа от съмнение истината е потресаваща: колко глупави същества сме ние, човеците… Трейлър на филма >> Официалният сайт >>

Малвина вече няма да е единствената приказна героиня с ослепително синя коса – при това в тази вълшебна и леко страховита история, за която залепваш като за карамелен бонбон, Коралайн не е някаква сладникава принцеса, а решително момиченце, чието безкрайно отегчение го отвежда зад една тайнствена, заключена с един-единствен ключ, врата. A зад нея се крие… хм, „другият“ свят. С всички желани чудеса, но и нещо твърде зловещичко… Не пропускайте да поприклюшествате заедно с Коралайн, но и внимавайте какво си пожелавате! 😉 Coraline в IMDB >> Книгата >> Статия за coraline.com >>

Вчера попаднах на трейлъра на нов филм с Мерил Стрийп и нямаше как моментално да не го прибавя в wish list-a. Изумителна е тази жена! След като гледах три пъти Мама Миа, ми трябваха няколко месеца да си наложа да изгледам Doubt, където героинята й е монахиня и е в убийствен контраст с Дона от Калокири 🙂 Има стил в нея, има хумор, има дух, има женственост и невъобразима енергия, все неща, на които безкрайно се възхищавам. Та след като изгледах трейлъра на Julie&Julia, се поразтърсих из тубата и намерих още куп забавни интервюта, две от които споделям тук: How to give a thank you speech >> Meril on Ellen…

Дори, когато човек е най-самотен, отчаян и загубил важните за него неща в живота, има стрък надежда, която прозира в широката усмивка на някой непознат. Споделям тази пролетно-оптимистична история, за която Лондон се оказва прекрасен романтичен фон, Дъстин Хофман играе себе си, а Ема Томпсън е истинска очарователна „мома англичанка“. enjoy! :o) Откъс >>