Тежък за гледане, но при всички случаи a must. За пристрастяването като една всепоглъщаща и унищожителна черна дупка, за борбата, която е непосилна, грозна и нечовешка, за срама, гнева и отчаянието, за границите, търпението и безкрайно разтегливата материя, наречена обич..И изобщо, за целия ад на зависимостта…Толкова се радвам, че Стив Карел не застина в клишето на комичните роли, а разгръща таланта си в драмата. А за Тимъти Шаламе какво мога да кажа, освен – толкова е даровито това момче и толкова смислено и зряло звучи по интервютата, че нямам търпение да видя следващите му проекти. По истинската история и книгите на Дейвид и Ник Шеф.

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че „той всъщност не съществува“. А пък накрая каква готина изненада има… 😉 Ето какво друго се надипли напоследък: За романтичните натури: The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги…

Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… Като: „Today is my favorite day“ или „Doing nothing always leads to the best of something“. Стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика. Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. Безкрайното любопитство и мисленето извън „кутията“ винаги води до промени и до израстване. А контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. Чакам втория сезон. Juliet, Naked – по-скоро драма, отколкото комедия, приятен, без особена дълбочина, но…