Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… Като: „Today is my favorite day“ или „Doing nothing always leads to the best of something“. Стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика. Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. Безкрайното любопитство и мисленето извън „кутията“ винаги води до промени и до израстване. А контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. Чакам втория сезон. Juliet, Naked – по-скоро драма, отколкото комедия, приятен, без особена дълбочина, но…

Отдавна не бях изпитвала такава дълбока наслада от комбинацията между великолепна актьорска игра, интензивен диалог, почти театрална атмосфера, красива музика и разрушително потиснати емоции, помитащи лустрото на една удобна фасада. Глен Клоус блести в цялата си мощ, а Джонатан Прайс й партнира достойно. Резултатът – един силен и размислящ филм. По романа на Meg Wolitzer, вече издаден и у нас.

Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂 Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития… Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ. The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС…