Последните летни дни

Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие.

Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято – с вид на стар морски вълк.

В търсене на малко по-ненатоварено място за плажуване, по пътя попаднахме на Pefkochori: с почти празен плаж и с набелязани къщи на първа линия за следващия сезон – случайните открития са безценни.

Обикаляйки, стигнахме до една от най-крайните точки на ръкава – едно много красиво място – Xina – с гледка към безкрая

На другия ден пътувайки из Ситония, попаднахме много китно местенце, наречено Parthenonas – наградата за допълнителните завои сред маслинови дръвчета беше гръцко кафе и уникално цедено кисело мляко със сладко от дюли в таверната на площада. А, и гледката към морето в далечината. И тишината. Изобщо, красиво място.

По-късно в Porto Koufo седнахме в Tzitzikas и определено си струваше не само гледката.

В Nea Plagia последната вечер седнахме в Kochyli за поредна порция октопод и калмари, но това, което вероятно ще запомним, е не храната, а как след една комична ситуация, собственикът на заведението лично ни откара до студиото ни в Nea Triglia Beach.

Безспорно най-доброто заведение, което открихме този път беше в Sozopoli – казва се Vrachos, кацнало на скали над морето сред борова горичка и правят най-вкусната тарама ever.

Излишно е да споменавам, че не ни се тръгваше към София.