„Florence Foster Jenkins“

Oh, my, oh, my! Първо се смях, после ми текоха сълзи, после възклицавах OMG, OMG… После нещата станаха драматични и ме накараха да се замисля… Дали съществува такова нещо като „реалистична“ представа за нас самите и способностите ни, дали ако правим това, което обичаме (независимо дали сме добри в него или не), това е достатъчно, за да подхранва живеца ни… И дали любовта и богатството дават право да издевателстваш над изкуството и слуха на публиката?…
Брилянтна Мерил Стрийп. Просто великолепна! Да можеш да пееш вярно и красиво и да се налага да пееш брутално фалшиво заради музикалните стремления на героинята си е истинска форма на висш пилотаж. За сетен път си казвам, че в каквото и да се въплъти, Мерил Стрийп прави незабравими роли.
Филмът е по истинската история на Florence Foster Jenkins.