„Елизабет“

Още докато гледах трейлъра на филма, бях като закована на стола и тръпки ме побиха от величественото излъчване и тона на кралицата, която разярена крещеше на испанския посланик, че и ветровете са в нейна власт, стига да го пожелае.
Филмът е не по-малко блестящ от първия, а Кейт Бланшет отново е помитаща в ролята на Елизабет – кралицата Дева – една идея над обичайните клишета, съпътстващи неизбежно живота в двора, с грубовато чувство за хумор, овладяна, силна и мъдра жена, но и също толкова уязвима. Едно от най-потресаващите неща за мен – погледът на Елизабет – съчетаващ изумителното преплитане на нечовешка сила и болезнена крехкост, железен дух и убийствена самота. Не мисля, че се сещам за друга актриса, която да е по-подходяща за ролята. Зашеметяващата игра на Клайв Оуен в ролята на Уолтър Райли, Джефри Ръш като Уолсингтън и Саманта Мортън като Мария Стюарт, великолепната музика и невероятната визия и костюми, правят филма грандиозно и вълнуващо преживяване.