„Речта на краля“

Малко тъжно установявам напоследък, че в последните ми десетина поста няма нито един за кино. По ред причини все по-рядко ходим на кино и все по-трудно става някой филм да ме разтърси здравата, за да поискам да споделя емоцията.. Ако продължава така, май ще се наложи да си прекръстя блога :о) ето какво привлече вниманието ми през последния месец:
The King’s Speech – напълно заслужен Оскар за Колин Фърт, който просто е пренесъл силната си, сериозна и запомняща се игра от A Single Man. Уникално партниране с Джефри Ръш, а сцените с арт стената, където се провеждат уроците, са истинско произведение на изкуството.
Fair Game – тук мога да коментирам само едно: време е да се научим да четем между редовете, да намираме истината всред дивашки заливащата ни информация за света днес. Време е, въпросът е какво правим след това.
I am Love – месеци наред чаках да излязат субтитри за тази италианска продукция, която изглеждаше толкова привлекателна на трейлъра. Последва голяма доза разочарование, след като най-после го изгледах – уви, нищо ново за мен..
Certified Copy – същата работа. Моята любимка Жулиет Бинош в един странен филм на три езика, в който през цялото време се чудиш какво точно става и защо прекрасното място и талантът на актьорите така безмилостно са похабени в този недомислен сюжет…
Despicable me и Megamind – ох, добре, че са анимациите, макар че ги забравям само след час, поне разтоварването е гарантирано!
В графата „приятни“ и моментно-освежаващи пък финишираха The Tourist и Burlesque (чийто саундтрак мнооого ме зарадва). Скоро предстои 127 Hours – с цели 6 номинации, както и Black Swan – с Оскар и купчина номинации (дано са си ги заслужили ;о)