Февруарски филмов микс
Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти „от кухнята“, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA.
Green Book – брилянтен, наистина брилянтен. и Виго Мортенсен, и Махършала Али са постигнали онази химия на екрана, която прави удоволствието от актьорската игра неописуемо. Филмът е по истинската история на Тони Вилалонга за срещата му с пианиста Др. Дон Шърли, диалогът е свеж, забавен, идеите зад хумора – твърде сериозни, персонажите – няма как да са по-различни във всяко отношение, но все пак там, където световете им се пресичат, има много какво да дадат един на друг.
At Eternity’s Gate – оцених актьорската игра, не успях да оценя докрай самия филм. Безспорно Уилям Дефо прави изключителна роля, а подходът – да видим събитията през очите на художника – силен и оригинален, но може би животът на Ван Гог вече става твърде често обследван и някак губя интерес към него. Тягостен, бавен, предаващ страданието, мизерията и лудостта до съвършенство. Както и непреодолимия стремеж към красотата, който граничи с вечността.
Roma – наричат този филм визуален шедьовър и може би е така. За мен той беше просто разрез на един конкретен момент от действителността на една конкретна жена, в едно конкретно семейство. И всички съпътстващи ежедневни радости и проблеми, живописно вградени в общата картина. Интересен факт е, че изпълнителката на главната героиня Yalitza Aparicio не е актриса, кастингът е продължил много дълго, докато накрая я откриват почти случайно. При всички случаи испанският език за мен беше удоволствие.
The old Man and the Gun – ако това наистина е последният филм на Робърт Редфорд като актьор, то го е избрал с много финес. Ретро, спокоен, дори лежерен, като намигване към едно отминало време, което носи специфична джентълменска романтика.
Downtown Abbey – сигурно остарявам безнадеждно, щом се влюбих в този сериал, изгълтах ненаситно шестте сезона и коледните епизоди и сега чакам игралната версия. Маги Смит, о, тази прекрасна Маги Смит. Пък и всички останали. Удоволствие за под одеалото в снежното време.
