Февруарски филмов микс
Ввремето между раздаването на Златните глобуси и Оскарите винаги е добре уплътнено със силни филми, кръгли маси с режисьори и актьори и изобщо – кино еуфория. Дотук успях да изгледам повечето филми с номинации, някои напълно оправдаха очакванията, други не стигнаха чак дотам. Малко впечатления:
Darkest Hour – започвам с един от фаворитите ми. Че личности като Чърчил не се раждат всеки ден, това е ясно. Че може сто филма да бъдат направени за него и пак да не стигнат – също. През цялото време, докато гледах, се питах, къде ли щяхме да сме сега и как ли щеше да изглежда света, ако Чърчил не беше такъв чешит, с качествата да удържи нечовешкия натиск на поста и историята. Гари Олдман напълно заслужава наградите си за тази изключителна роля. Силно препоръчвам и кръглата маса на The Hollywood Reporter, в която той участва – както винаги има много „от кухнята“ на филмовата индустрия.
Phantom Thread – малко след като гледах филма, четох едно приятно ревю за него и може би то е по-полезно от моето не-толкова-ласкаво впечатление. Наистина, невероятна игра на Даниъл Дей Луис, (ама пък той си го може, едва ли някой ще е изненадан), красиво сниман, прекрасна музика… но на мен сюжетът и протяжното му развитие ми подейства доста депресиращо и на моменти силно озадачаващо (каква е тази любов, в която тровиш партньора си, за да „се грижиш само ти за него“… чиста патология. Иначе безкрайно добре разбирам смразяващия егоизъм на твореца. Друг е въпросът дали такъв тип крайно фокусиране и педантичност не те лишава от очарованието на самия живот.
Coco – феерично красива, шарена и по мексикански екзотична анимация, със затрогваща история и хубава идея. Прекрасно прекарани час и половина.
The Shape of Water – ох, Гийермо дел Торо ми е толкова сладък с този испански акцент. Не може да му се отрече – създава приказни истории. За мен най-впечатляващ е дизайнът на продукцията, очевидно сътворен с впечатляващо внимание към детайла, за да се получи ефектът на омагьосваща сюрреалност.
The Post – адмирации за Стивън Спилбърг, който има такъв нюх за добрите истории и такъв талант да ги разкаже. А и Том Ханкс и Мерил Стрийп на едно място – what a treat!
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri – добър, много добър. И брутален, колкото си иска. И колкото е нужно, за да те прикове за стола/ дивана и да те стисне за гърлото. Актьорската игра – на всички бих им дала Оскари, напълно го заслужават.
I, Tonya – бегло си спомням истинските събития от деветдесетте, но историята е като по учебник. Марго Роби прави силна роля, а поуката от филма е: вместо да се надсмиваш над глупостта, внимавай, защото тя може да съсипва животи.
Professor Marston and the Wonder Women – любопитен поглед върху създаването на най-популярната супер героиня Wonder Woman. Имам едни подозрения, че Люк Евънс като е прочел сценария, се е съгласил да участва дори без хонорар (ако го гледате, ще се досетите защо) 🙂
Murder on the Orient Express – първо, Агата Кристи ми е любима още от време оно, второ, с този актьорски състав просто нямаше как да бъде подминат и трето, струва си да се види Кенет Брана как спи с протектор на „the facial furniture“. 🙂
Call me by your Name – колко красиво разказана история – бих казала истински шедьовър… Освен всичко друго, дава толкова надежда…
В списъка за гледане:
