„ТАМ“

Болни сме. Болни сме от бързане. Болни сме от пресищане. От набълбукване с несъществени неща. Болни сме от живота, който ни е яхнал с пълна сила и едвам дишаме изпод тежестта му…

И ако има лек, то той е … в бавното. В съзерцанието. В бездумното. Във филми като този. В чувствителност и светоусещане като това. О, как се радвам, че все още има човеци, които създават такава красота! Някак ми дават надежда. Че не сме тотално изтрещели, озверели, изпростели и полудели. Надеждата е хубаво нещо. Особено за търсещи-красотата-души като мен, които вече постоянно и напоително са в дисонанс с времената, в които живеем.

Но този филм… Ех. Душата ми запя. А още повече запя от пълната зала. Значи може да поседим в пълна тишина за час-два. Значи има все още жажда за красота. Значи поезията е жива.
Браво и благодаря!

Изображението на плаката е от фейсбук страницата на филма.