В края на една силна година

I
…Ама че времена да си художник! Ми идва да възкликна на няколко пъти през последните месеци. Ако на компаниите днес им се налага да бъдат креативни, за да движат напред, дали някой има идея какво е да си в бизнеса на „върха на пирамидата на потребностите“?…

…Съдейки от собствения си опит, мога да обобщя стратегията на арт маркетинга в тези по китайски интересни времена – образно тя изглежда приблизително като: съчетание от челна стойка, кълбо напред, мост, свещ, последвана задължително от така известните пет тибетски упрежнения. всичко това – за да продаваш повече и да успяваш да правиш нещата, които обичаш, и то по начина, който те удовлетворява…

…Все по-често ми се струва, че светът е полудял. Все по-често си мисля, че „състоянието на страх„, за което пише Крайтън в едноименния си роман и в което ни държат съзнателно, ни сковава и превръща в зомбита. Като чуя за криза вече и ми се повдига. Нямам идея дали решението е в информационна изолация (да не гледам умишлено страховитите новини, да не чета мрънкащи статии и злокобни анализи), но някак ми се струва, че ако живеем някъде високо в планината, бихме били щастливи и без тази ежедневна помия.

Хубавото е, че хубаво има.

Колкото пъти ме полази онази, гадната тревожност, дето ме хвърля в дива паника, че светът е мрачно и апокалиптично място, ми се случва: да срещна интересен и ерудиран човек, да прочета вдъхновяваща история, да си подаря цветно и позитивно преживяване, да науча, че има хора, които помагат, имат големи сърца и сътворяват чудеса ежедневно. И везните се уравновесяват.
И за сетен път потвърждавам, че с пълна сила важи максимата „Каквото си направиш от живота, това е“!

II
…Истински чистите мигове на сътворяване са всъщност толкова кратки.. Като мигване сред останалата суета и лутане. Ето затова сигурно не медитирам – защото рисувам и рисуването е медитация за мен… Гледам я – едва започната картина – и виждам в нея цялата емоция, която струи от мен, а музиката, която слушам, докато я рисувам, ме потапя в измерения неподозирани, странни, сладко-тъжни, упойващи като сладостния аромат на Изтока.. Обичам да съм в тези състояния, в които външният свят с неговата тревожност и грубост не съществуват, тук съм сама с нежността и тъгата, с великолепието на ниското зимно слънце, с обичта в сърцето, с преклонението пред живота и сълзите, които следват миговете на пълно щастие. „Земята сънува“ на статива ми. „Stillness Of The Mind“ за фон. Прекрасен декемврийски следобед.

…Тази година все повече се радвам на поръчките за картини. Дори да съм останала грам без вдъхновение, идва интересен човек при мен и започва едно предизвикателство, дето ми провокира фантазията, разбърква ми палитрата, добавя за контекст нечия емоция и опит, изобщо – свежест. Може би на мен поръчките са ми все готини, не знам.. но ми е хубаво да ги има. Повечето хора не могат да си представят какво значи “поръчка”… но това бързо отпада като дойдат в ателието.. ;о) Процесът е интересен (на шега го наричам “да погледнеш в кристалното кълбо”), но общо взето заедно обсъждаме насока, гама, емоция, картини, които принципно са харесвани… Следва нахвърляне на скица, уточняване на детайли, подготвяне на оригинала, трепет и пеперуди в корема преди крайното одобрение, обикновено див възторг и прекрасна обратна връзка.. дай боже всекиму!…

III
…И след една безкрайно силна 2011, какво искам за догодина? …

Да съм в хармония със себе си, да се чувам, да не съм припряна, да не върша нещата едно през друго, да си възвърна онова, съзерцателното, което е ръка за ръка със спокойната увереност и чувствеността, да знам какво искам и накъде вървя, да се кефя на всяко дихание, а, да – да дишам правилно, да не бързам, да не прескачам вълшебствата, а да ги отглеждам, да си разреша най-голямото чудо. Да обичам себе си и всичко, което имам в живота си. И да съм все така благодарна.