От сърце

“Правилната молитва никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодариш за това, което избираш да преживееш в своята действителност, всъщност приемаш, че то вече е там и се случва. Затова никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.” Из “Разговори с Бога”

Както е видно от моя “облак от думи” на картинката, кратката версия на този пост би се състояла от една дума: Благодаря!

Тази година обаче бях доста семпла откъм думи (сравнено с редакторския период), затова ще си позволя известна многословност и малко разпилени мисли.

Като понеча да кажа: Искам да благодаря на.. и все се сещам за Оскарите и за thank you речите на Мерил Стрийп :о) … Уви, като много други важни думички, и благодаря се е превърнало в клише – доста скучно и обезсъдържано, но пък хайде предложете ми с какво да го заменя!

За мен отминава поредна невероятна година, затова клише или не, имам много да благодаря!

Първо искам да благодаря на последните ми работодатели, които дори не подозират как ми направиха истинско добро – благодарение на тях след 10 години в офисна среда най-после ми се случи да изляза от ИТ бранша и да се отдам изцяло на арт заниманията. Понякога е достатъчна една капка да прелее чашата на търпението, разтягано с години – после естествено идва ред на смелостта да правиш това, което обичаш, най-важното – да вярваш, че можеш да го правиш, да чувстваш увереността, че си на верния път, на твоя си път и че друг просто няма, защото извира от същността ти и времето за компромиси е отминало…

Благодаря към любимия човек за търпението, за провокацията за израстване и най-вече за уникалната атмосфера, която създава, за да мога да осъществявам себе си – тук се сещам за “Климати” на Андре Мороа, който казва: “Голямата любов не стига, за да привържеш към себе си любимото същество, ако не съумееш наред с това да обогатяваш живота му с все нови и нови неща.”…

Благодаря на приятелите – винаги там, когато е нужно (на един вещерски казан разстояние ;о), на тези, които бавно и естествено се отдръпват, за да направят място за нови, на онези, за които времето и разстоянието не са обозрими понятия и препятствия, и най-вече на малцината безценни души, заедно с които неуморно порим дните с проекти, провокации, смях, пот и боички. Вие сте маслинките в моето мартини :о)…

И още благодарности: на семейството ми за подкрепата да правя това, в което съм най-добра – да творя красота; на клиентите и почитателите, които правят това занимание възможно и безкрайно удовлетворително. И най-накрая – благодаря на вселената за това, че продължава да чува желанията ми и бавно и последователно ги прави реалност.

…Много от емоциите през годината не успях или съвсем осъзнато не споделих с думи. Както вече написах в предишен пост, тях ги съпреживяват хората, които гравитират най-близо до центъра на моята вселена. Една от тези неописуеми емоции беше фотосесията с уникалните рокли на ElMari за сайта й, който скоро ще види бял свят. В малко дни съм се чувствала така жива, както по време на снимките – и това е най-ценната емоция – да се кефиш с цялото си същество на вълшебствата, които правиш… Дай боже всекиму…

…Вече няколко пъти ми се случва да пиша платежно в някоя банка и като стигна до датата, смутено започвам да се оглеждам за календар и да ровя в главата си кой ден по дяволите бяхме! Щастлив човек, какво да добавя…

…Едно от най-трудните неща за мен тази година – балансирането между интровертното (творчество, себечуване и генериране на идеи) и екстровертното (изложби, изяви, споделяне със света)… Преминаването от едното в другото състояние се оказва изтощително занимание, освен ако не се случва плавно и естествено…

…Докато подкрепяше Етиен на финала на Dancing Stars 2, Мария Илиева каза нещо, което звучеше приблизително така: “Най-големият комплимент за всеки творец е, когато хората са така завладяни от изкуството му, че спонтанно възкликват: Искам и аз да мога така!” Тази година на няколко пъти получих запитване за курсове по рисуване. Искрено трогната съм от това въодушевление и заразителност на емоцията…

…Мисля си, че едно от най-страшните неща (освен безделието), което може да ни се случи, е да ни погълне инерцията. Да правиш нещо, само защото имаш срокове, “така правят всички” или няма какво друго. Срещу течението откриваш кой си. какви са “особеностите на характера ти”. Лесно е да чакаш провокация отвън. предизвикателството е да се провокираш сам. Това научих тази година. инерцията те кара да търсиш вдъхновение някъде наоколо и винаги извън теб. Понякога обаче най-голямото богатство е да се вгледаш в себе си и в сътвореното от теб самия и да вдъхнеш устрем за ново начало. навлизането навътре. Животоспасяващото вслушване. Вдъхновението от извора. Пожелавам ви го.