Мартенски филмов микс
The greatest Showman – да си първи в нещо винаги има своята цена, но пък какво удовлетворение е да създаваш! Хю Джакман е Пи Ти Барнъм – създателят на това, което днес наричаме цирк и шоубизнес, и неговото творение е истинска сбъдната мечта. Не съм твърде голям фен на мюзикълите, но този е пищен, красив и човъркащ щекотливи въпроси, и усмихващ, което значи, че си е свършил работата.
All the Money in the World – вече рядко ходя на кино, но се случи да гледам точно този филм на голям екран. Много силен, много размислящ. не само заради базираната на истински събития история, но и заради челния сблъсък с един свят, който малцина от нас познават или някога ще познават – света на свръхбогатството. И може би по-добре..
Не знам как щеше да е Кевин Спейси в ролята на Гети (най-вероятно се е справил отлично с типичната си ръбщина), но и заменилият го Кристофър Плъмър неслучайно беше с номинация за ролята. Браво на Ридли Скот.
Xuan Zang – или филмът за китайския монах, както го нарекох, защото заглавието е непроизносимо, абсолютно незапомнящо се и несвързано с нищо… Отдавна не бях гледала източно кино и реших, че малко съзерцателност няма да ми е излишна. Всеки кадър в този филм е красив (арт директор е Wong Kar-wai) и е като медитация, а сюжетът е доста символичен – пътешествието на един китайски монах до Индия, където да почерпи от извора истината за Буда.
Paddington 2 – приключенията на малкия, изключително добре възпитан мечок продължават, а превъплъщенията на Хю Грант са невероятно забавни, както и интервютата, които дава покрай маркетирането на филма :)..
Outlander season 3 – продължавам търпеливо да следя този много любим сериал (за жалост не виждам да са издали у нас третата книга от поредицата на Диана Габалдон) и макар че драмата и обратите вече са леко предсказуеми, защото Джейми и Клеър са като магнити за екшън, си признавам, че съм все така засмукана в техния романс.
I kill Giants – филмът е young adult жанр и много ми напомни за „Часът на чудовището“ на Патрик Нес, великолепна илюстрация на бягството в измисления свят като контрапункт на непоносимата реалност. Всяка чудатост има своите причини, въпросът е да изберем по-трудното: вместо да слагаме етикети и да заклеймяваме, да подадем ръка.
