Културни вечери, есенна умора

Винаги, когато ме обземе безпричинно черногледство за повече от ден, разбирам, че съм изтощила батериите докрай и е време да намеря ефективен начин да бръкна в контакта. Тия дни мрънкам повече от обикновено, дразня се от дребни на пръв поглед неща и съм непрестанно уморена, сякаш не идва есен, а е пролет, а аз май съм объркала сезоните вътрешно и не зная на горната земя ли съм, на долната ли.. Силно се надявам това настроение ала „не ме заимавайте с глупости – оставете ме на бира – who the f..k cares“ да не се проточи във времето, че не мога да се порадвам нито на почти готовото ателие, ни на уикенди като този, който мина, въпреки че това са прекрасни неща и ме е яд на мен си, че ги „проспивам“ безенергийно..

Нощта на музеите и галериите в Пловдив беше приятно преживяване, макар че дъждът явно беше поотмил ентусиазма на мнозина. Ние традиционно успяхме да се занесем доста късно, но въпреки това поразгледахме каквото можахме. най-добро впечатление ми направи галерия Възраждане, където видяхме „Да нарисуваш хайку“ на Майа Горова и изключителните както винаги изящни голи тела на Димитър Войнов – син, цветните приказки на Петър Мичев и екслибрисите на Юлиан Йорданов.

В една от галериите се „посъбудих“ от един кратък, затова пък шокиращ за мен разговор с една от галеристките. Коментирахме, че тази година не виждаме там пастелите на Петър Петров, когато тя ни доближи и ни осведоми, че художникът е починал тази година и картините му (които миналата година се продаваха на изумително ниската цена от 200 лева за сравнително голям формат) били изтеглени от пазара, защото изведнъж станали много скъпи (брей!) Тук вече вниманието ми се поизостри, зададох фронтално въпроса, е колко скъпи, при което дамата с мънкане изплю камъчето, около 1000 лева.. Тук сигурно се очакваше да забеля очи, да свирна с език и да възкликна, ей, това е мнооого скъпо! Ама нали аз преживе продавам на такива нива, вместо това на езика ми беше да ръсна, е трябваше ли да си отиде човека, за да почнете да го продавате на тези цени, обаче нали съм много възпитана, замълчах си, поклатих глава и си излязох с усещането, че сме много жалки.

На втората вечер посетихме Античния театър, където беше подреден светлинния лабиринт „Корени“ на асоциация „Anou Skan“, специално проектиран за събитието в Пловдив. Концепцията на Светлинните лабиринти досега е реализирана в Лион и Биариц. Ние го нарекохме дървото – мозък, защото погледнато отгоре, ни напомни точно тези две неща.

Тъй като бях много уморена, останалата част беше на абсолютен автопилот и се замислих, защо не организират тази вечер в събота срещу неделя. така много повече хора ще се навият да участват, защото няма да са изморени от петъчния работен ден и ще могат да видят повече неща.. Дотук организацията е много професионална, надявам се да се сетят и за това.

В Светлинния лабиринт

Галерия Възраждане – тук можеш спокойно да прекараш часове, взирайки се в красотата наоколо

Галерия Автограф – изключително идейната изложба Където и царят ходи сам – карикатури на Красимир Коцев – успя да ни усмихне – във всеки от акварелите присъстваше тоалетната чиния :о)

Изложба на стари филмови плакати – раят за кино маниаците

Дори стените в Стария град са произведения на изкуството

Огромни пижами указваха правилната културна посока на ентусиазираните арт фенове