• арт зона

    Културни вечери, есенна умора

    Винаги, когато ме обземе безпричинно черногледство за повече от ден, разбирам, че съм изтощила батериите докрай и е време да намеря ефективен начин да бръкна в контакта. Тия дни мрънкам повече от обикновено, дразня се от дребни на пръв поглед неща и съм непрестанно уморена, сякаш не идва есен, а е пролет, а аз май съм объркала сезоните вътрешно и не зная на горната земя ли съм, на долната ли.. Силно се надявам това настроение ала “не ме заимавайте с глупости – оставете ме на бира – who the f..k cares” да не се проточи във времето, че не мога да се порадвам нито на почти готовото ателие, ни на…

  • кино

    “Номад” или първите седем

    Как ми омръзна, ама как ми омръзна само, да изберем да гледаме на екран грандиозна продукция, която слава богу няма нищо общо с тривиалните холивудски бълвочи, които ни заливат ежедневно, да се занесем до най-голямото възможно кино, за да можем да се насладим и на звук, и на картина, и до нас, по дяволите, за пореден път, да се окажат някакви недорасли инфантили, които кой знае защо са решили (сигурно я заради заглавието, я заради плаката) да се настанят точно в нашата зала. Е писна ми от рупащи пуканки, безумно дразнещи шумолящи пликчета, неуместен кикот и арогантно обсъждане на филма на висок глас!! Да, това е един малко по-различен пост…