Колосална доза енергиен заряд

Няма да крия, че взех билети за Lord of the Dance и очаквах самия концерт с огромно въодушевление, което се базираше на изгледаното още преди години видео на великолепното шоу. Да кажа, че на живо беше невиждано грандиозно и умопомрачително преживяване, ще бъде леко отклоняване от истината. Да, имаше моменти, в които ми настръхваше косъма от бясното съчетание на сила, синхрон, енергия и ритъм. Да, почти през цялото време не спрях да тактувам с крак. Да, соловите изпълнения на женския вокал в дълга смарагдова рокля бяха величествени, а от малката златна фея, която пръскаше златен прашец около себе си и разказваше приказки с движенията на крехкото си и невероятно гъвкаво телце, струеше невероятна емоция. Предвид всичко това чак не ми се иска да се фокусирам над нещата, които не ми допаднаха, и все пак: 20 – минутен антракт, който се врязва в средата на спектакъла и помита поне на половина емоцията и въздействието, плейбека на звука от тропота (който в зала 1 няма как да бъде автентичен, уви, най-малкото заради пода), Изключително младия танцьор, който е заместил Майкъл Флетли – едно младо лице, което не успява да зарази с драма, с мъжественост и борбеност. След спектакъла на партито на Bushmills имахме възможност да кажем по едно Cheers на състава, те наистина са много млади и това ги лишава от възможността да въздействат силно и драматично на публиката. Нещо, което коментирах и при изпълненията на участниците в Music Idol – когато още не си преживял силни върхове и спадове, няма как да ги изтръгнеш от сърцето си и да ги изкараш навън под формата на изкъртващо изпълнение. Все пак съм категорична, че си струваше преживяването.