В покой

Дълго чакан, дъждът тихо шепти в скута на все още зелената трева и току отронва налети със сок ябълки на алеята. Под навъсеното небе, на жицата, лястовички са накацали плътно една до друга – мокри глупачета – може би това е техният начин да се порадват на прохладата.. Любимият орех е свел клони почти до земята, натежал от светлозелените боздуганчета. Късните рози цъфтят с надиплени, перфектни цветове, които при най-лекото докосване, разпръскват наситен сладък парфюм. Вътре, в къщата, ухае на свещи с аромат на амбра, примесен с леките нотки на ванилия и бърбън. Вечер, под звуците на стотици щурчета, почти пълната луна се появява над хълма, като житена питка, готова да се претърколи и изгуби в гората. В далечината глухо долита откъслечно потропване на чанове. Времето е замряло, уловено в прегръдката на тази красота. Единственото, което го вълнува, е тайният живот на габъра, пъстрите поли на кълдъръмчетата и тихия ромон на дъжда, унасящ в спокойна дрямка. А някъде там търсят рая…